Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 27

— Хей! Почакай малко! Само една…

Но то вървеше бързо и не спря. Харт го подгони. Обувките му затракаха по пода. Стигна до площадката, наведе се на перилата, но не видя никого. Въпреки това затича надолу, прескачайки по три стъпала на един път и решително пренебрегвйки всякакви правила на безопасност.

Не успя да настигне пришълеца. Изскочи от сградата, спря се на средата на улицата и се огледа на всички страни, но от неканеният гост нямаше нито следа. Беше изчезнал, сякаш се беше изпарил.

Тогава Харт бръкна в джоба си и извади пачката — оказа се по-дебела, отколкото в първия миг. Скъса бандеролата и погледна парите по-внимателно. Стойността на горната банкнота в галактически кредити се оказа такава, че той едва се задържа прав. Бързо прелисти цялата пачка — хартийките бяха със същата стойност.

При мисълта за такова богатство Харт се задъха и прелисти още веднъж пачката. Не, не беше сбъркал — всички банкноти имаха една и съща стойност. Пресметна наум и се вцепени.

И преди беше виждал кредити, но досега не беше ги държал в ръце. Те служеха при галактическата търговия и в междузвездните банкови операции, но във всекидневието рядко се употребяваха. Отново ги претегли на ръка и внимателно ги разгледа — бяха така красиви и прекрасни.

„Чудовището сигурно безмерно цени своето одеяло — помисли той, — даде такава фантастична сума за намирането му.“ Макар ако се поразмисли, това едва ли беше единственото обяснение. Нивото на благосъстояние на различните планети се менеше силно и богатството, което сега държеше в ръката си, можеше да е нищо за владелеца на одеялото.

С удивление Харт забеляза, че не изпитва нито особено вълнение, нито щастие, както би следвало. Мислеше си единствено, че е загубил окончателто одеялото.

Напъха пачката пари в джоба си и отиде в близкия парк. Жуйар вече се беше събудил и седеше на пейката под едно дърво. Харт се настани до него.

— Как си, докторе? — запита го той.

— Прекрасно, момчето ми — отвърна старецът.

— Видя ли един пришълец, който прилича на паяк, обут в снегостъпи?

— Имаше един преди малко. Събудих се, а той до мен. Поиска сведения за едно нещо, което ти беше намерил.

— Каза ли му?

— Разбира се. Че защо не? Обясни ми, че го търси. Помислих си, че ще се радваш да се отървеш?

Известно време стояха мълчаливи.

— Докторе — запита Харт, — какво би направил, ако получиш милиард долари?

— Аз бих се напил до смърт — отговори докторът без никакво колебание. Да, сър, бих се напивал до смърт всеки ден с истинска отрова, а не тази помия, която ни поднасят в покрайнините…

„И всичко би тръгнало по обичайния си ред — тъжно си каза Харт. — Докторът ще пие до смърт. Анджела ще се шляе по жудожествени и модни салони. Джаспър най-вероятно ще си купи къщичка в планината, където да се уедини. А аз? Какво ще направя с милиард долари плюс-минус милион?…“

Вчера, днес, само преди два часа, даваше мило и драго за съчинител марка „Класик“. Сега „Класика“ му се струваше остаряла развалина.

И това защото беше намерил нов път, пътят на симбиозата, пътят на сътрудничеството на човека с извънземни биологически конструкции. Харт си спомни готическата гора и усещането за вечност. Това го накара да трепне при спомена за невероятната красота, която възникна сред дърветата.