Читать «Силата на въображението» онлайн

Клифърд Саймък

Силата на въображението

На това място Кеймп Харт не идваше често. Магазинът се намираше в най-изисканата част на града и в страни от обикновените му пътища. Той сам се удиви, когато осъзна, че се е отдалечил толкова много. Честно казано никъде не би тръгнал, ако не беше изчерпал кредита си за кръчмата „Блещукащата звездица“, където се събираше неговата тайфа.

Веднага щом разбра къде се намира, Харт би трябвало да се обърне кръгом и да изчезне мигновено: сам усещаше, че е излишен в този свят на разкошни издателства, позлатени бардаци и знаменити кръчми. Но магазинът го омагьоса и просто не му даваше да си тръгне. Той замря пред витрината, забрави за собствената си мизерия и само ръката, пъхната в джоба, усещаше присъствието на двете малки монети, които бяха успели все още да оцелеят.

Иззад витрината гордо надничаха блестящи разкошни машини, точно такива, каквито трябваше да бъдат на тази изискана и напудрена улица. Особено впечатление му направи една, в ъгъла на салона — беше най-голямата и най-блестящата; над нея сякаш витаеше невидим ореол на особена компетентност. В очи се набиваше масивната клавиатура и прорезите за въвеждане на данни от различни носители, така нужни за успешния ход на творческия процес. Ако се съдеше по броя на скалите, то наборът от настроения бе много по-богат от всички други, попадали в ръката му, а сигурно и още достойнства, които не се забелязваха от пръв поглед.

„С такава машина — каза си Харт, — човек спокойно може да се прослави за една-единствена нощ. Той ще напише всичко, което си пожелае, и то добре, пред него ще се разтворят вратите на най-придирчивите издатели…“

Но колкото и да му се искаше, нямаше никакъв смисъл да влиза в магазина и да разгледа машината. При тази липса на пари и мечтата за нея бе просто химера. Оставаше му само възможността да се пули през витрината.

„Все пак — каза си той — имам пълното право да вляза и да я огледам. Че кой би могъл да ми попречи?…“ Никой, разбира се, освен ехидната усмивчица на лицето на продавача, иначе мълчалив, вежлив, с отмерени движения, която той ще пусне презрително, щом Харт му обърне гръб и си тръгне към изхода…

Огледа се под око на всички страни — улицата беше пуста. Прекалено рано беше животът да се възроди на това надменно място и в него се мярна надеждата, че все пак може да влезе вътре и да поиска разрешение да поогледа машината. Едва ли щеше да се случи нещо страшно. Сигурно щеше да успее да обясни, че няма намерение да я купува, а само да я огледа. Може би те нямаше да му се смеят. Разбира се, че никой нищо против нямаше да каже. Малко ли са хората, включително богати и известни, които влизат просто да погледат…

Така се въртеше край витрината, без да отделя очи от машината и се подкрадваше неусетно към входа, твърдейки на себе си, че за нищо на света няма да влезе, че да влезе е пълна глупост, но в дълбините на душата си усещаше непреодолимото влечение на изкушението.

Най-сетне се оказа пред вратата, блъсна я и влезе вътре. Пред него като по вълшебство изникна продавачът.