Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 30

— Вече бях там. Нищо. Ама съвсем нищо. Той трябва да е дошъл по някакъв начин до тук, а може и да е отлетял. Никой не го помни! Ако пък го помни, не казва.

— Извънземните се прикриват един друг — допълни го дежурният. — Те нищо няма да ви кажат. — Той продължи да разполага книгите по местата им. Идваше краят на работния ден и той бързаше да си отиде. — А защо не се отправите в космоса и не потърсите пришълеца в родната му стихия?

— Май така ще трябва да направя — отговори Харт и на излизане хлопна яко вратата.

Какво пък толкова, нима шегата да се отправи в космоса и сам да потърси пришълеца е лоша? Защо наистина не го проследи сред милионите звезди, не го преследва на хиляди светлинни години оттук? И когато го намери да му каже: „Хей, давай обратно одеялото!“, а онзи да му се разсмее право в лицето?

Но нали когато след време го откриеш някъде сред милионите звезди одеялото вече няма да ти трябва: ти сам ще си преживял сюжетите си, ще видиш със собствените си очи героите си и ще погълнеш багрите на десетки хиляди планети и миризмите на милиони звезди.

Съчинителят също нямаше да му е нужен, нито филмите, нито базите данни, защото нужните думи ще трептят по върховете на пръстите му и ще почукват в мозъка му, молейки го да ги пусне навън.

Нима е лоша шегата, да връчиш на един простак от изостанала планета купчина никому ненужни пари-играчки за нещо, което струва милиони? Тъпакът му с тъпак няма нищо да заподозре, преди да се опита да похарчи тези пари. А измамникът тихо се отдръпва настрани и ще се тресе от смях, упивайки се от собственото си превъзходство.

Кой беше онзи, който се осмеляваше да твърди, че хората са единствените лъжци във Вселената?

А нима е лоша шегата, да носиш на рамената си живо одеяло и да пращаш кораби на Земята за помията, която пишат? И да не съзнаваш, че с лекота може да се съкруши земния монопол над литературата, за което е нужно само да обърнеш повече внимание на съществото на гърба си?

— Но тази шега означава — произнесе Харт на глас, — че ти за пореден път си глупакът. Но ако те намеря, ще ти я набия в устата тази шега!

* * *

Анджела се качи при него в стаята с предложние за мир. Тя донесе и постави на масата димяща купичка.

— Хапни тази супа — предложи тя.

— Благодаря, Анджела — отговори той. — Днес забравих въобще за ядене.

— А раницата за какво ти е, Кеймп? Отиваш на екскурзия ли?

— Не, в отпуск.

— И не си ми казал!

— Реших го преди малко.

— Извинявай, че така ти се разсърдих. Всички благополучно се отърваха.

— Така че Джаспър може да излезе без страх от мазето, а?

— Вече излезе и много ти се сърди.

— Ще го преживея някак си. Нали не ми е роднина.

Тя седна на стола и започна да наблюдава как той се приготвя.

— Къде ще отиваш, Кеймп?

— Отивам да търся моя пришълец.

— Тук, в града? Никога няма да го намериш.

— Ще поразпитам по пътя.

— Какъв път? Че къде другаде си видял пришълец, освен…