Читать «Силата на въображението» онлайн - страница 29

„Ама че си лъжец“ — помисли си Харт, а на глас произнесе:

— Предполагам, че ако платя в брой, веднага ще ме снабдите с достатъчно филми, данни и апаратура по мой избор?

— Естествено, сър. Ще направя всичко възможно.

Харт извади най-горната банкнота от пачката, подаде я на продавача, а останалото пъхна в джоба си.

— Защо не седнете — въртеше се около него продавачът. — Сега ще се върна. Ще договоря доставката и документите за гаранция…

— Няма нужда да бързате — великодушно отговори Харт, като се наслаждаваше на произведеното внимание. Отпусна се в креслото и започна да гради планове за бъдещето.

Преди всичко трябва да си намери по-хубава квартира, а после да поръча обед за всички от компанията и така да си го върне на Джаспър. Да, така ще направи — стига Джаспър да не е вече на топло. Дори се захили лекичко, като си представи как Джаспър се свива от страх в мазето на кръчмата „Блещукащата звездица“.

Още днес ще намине през офиса на Ирвинг, ще му върне двайсетачката и ще му обясни, че за съжаление не разполага с време да изпълни поръчката му. Не че не искаше да помогне на Ирвинг. Но щеше да е истинско кощунство да пише онези глупотии на машина с такива таланти като „Класика“.

Чу бързото тропане на краката на продавача, надигна се и с усмивка се насочи към него. Но онзи и не мислеше да му отговаря с усмивка. Изглеждаше така, сякаш щеше да получи удар.

— Вие!… — задъхан, той едва съхраняваше способността си за членоразделна реч. — Тези ваши пари!… От вашите фокуси ни дойде до гърлото, млади човече!

— Пари ли? — не го разбра веднага Харт. — Какви пари? Това са галактически кредити. Следователно…

— Това са пари за игри! — изрева продавачът. — Пари за деца! Бутафорни пари, направени в съзвездието Дракон! Така е написано на лицевата им страна. Чети това с големите букви. — Той пъхна банкнотата под носа на Харт. — А сега изчезвай!

— Почакайте малко — помоли се Харт, — сигурен ли сте? Това просто не може да бъде! Има някаква грешка…

— Нашият касиер твърди, че е така. Той е всепризнат експерт по парични знаци от всякакъв вид и смята, че това са фалшиви пари.

— Но вие ги взехте! И не ги отличихте от истинските…

— Аз не умея да чета по дракониански. А нашият касиер умее.

— Да го вземат дяволите този пришълец! — възкликна Харт. Обхвана го пристъп на внезапна ярост. — Само да го хвана…

Продавачът леко омекна.

— Никакво доверие на тези пришълци, сър. Те са невероятни нехранимайковци.

— Махни се от пътя ми! — викаше Харт. — Трябва да намеря този негодник!

* * *

Дежурният в Бюрото по работите на извънземните не успя да окаже особена помощ на Харт.

— Нямаме никакви данни — обяви дежурният — за същество от такъв вид, както го описвате. Поне някаква снимка да ни представите?

— Не, за съжаление, нямам.

Пред него дежурният бе разгледал купчина каталози; сега се захвана да ги поставя на местата им.

— Разбира се — разсъждаваше той, — това, че ние нямаме данни, още нищо не означава. За съжаление, чисто и просто не успяваме да следим за всички видове мислещи. И така са много, а непрекъснато идват нови и нови. Знаете ли, направете справка в космодрума. Там може да са обърнали внимание на вашия пришълец.