Читать «Пещерата на танцуващите елени» онлайн - страница 6

Но всичко това — за праисторическия художник… А как да постъпи той самият, след като е открил пещерата? Какво трябва да направи по-нататък? Разбира се, не може просто да обърне гръб и да си отиде, както е направил художникът, захвърлил тук палитрата и лампата си. Няма съмнение, че това е важно откритие. Нов, неочакван подход към разбирането на разума на праисторическия човек, нова страна от мисловните процеси на нашите прадеди, за която никой дори не се е досещал…

Да остави всичко така, както си е, да затрупа засега входа в тунела, да позвъни във Вашингтон, след това в Париж, да разопакова багажа си и да остане още няколко седмици, за да поработи върху откритието. Да върне фотографите и всички останали членове на групата. Щом ще работи, да работи. Да, помисли си Бойд, така по всяка вероятност и трябва да постъпи…

В лъча се мерна и още един малък предмет, лежащ зад каменната лампа. Нещо бяло…

Бойд наведе глава, придвижи се напред, влачейки крака по каменната площадка. Зад лампата лежеше парче кост, може би от крака на сравнително малко тревопасно животно. Бойд протегна ръка, взе го и като разбра най-после какво е, замря в пълно недоумение.

В ръцете си държеше пищялка, родна сестра на онази същата, която Луи постоянно носеше в джоба си още от времето, когато се срещнаха за първи път преди много години. Същият процеп вместо мундщук и двата кръгли отвора. Сигурно в онзи далечен ден, когато художникът е завършил рисунките си, е седял тук, приведен, в светлината на мигащата лампа и тихо си свирил същите елементарни мелодии, каквито Луи подсвиркваше всяка вечер след работа.

— Милостиви боже! — произнесе Бойд, като че ли наистина се обръщаше към всевишния. — Това просто не може да бъде!

Седеше така, замрял в неудобната поза, и се опитваше да прогони настойчивите, тежки като удари на чук мисли. Но мислите не си отиваха. Достатъчно бе Бойд да ги отблъсне малко настрани, за да се върнат отново стремително, заливайки го като вълни…

Накрая се откъсна от вцепенението си, в което го държаха собствените му догадки, и заработи, налагайки си да изпълни необходимите действия.

Съблече шлифера, внимателно загърна в него костената палитра и пищялката. Лампата остави на мястото й. След това се спусна в тесния тунел и запълзя, като внимаваше да не удари пакета. Озова се във външната пещера и затрупа входа на тунела, като внимателно наместваше камъните. След това събра от пода няколко шепи пръст и я размаза в тънък слой по камъните, за да замаскира входа.