Читать «Пещерата на танцуващите елени» онлайн - страница 5

Кой е бил този шегаджия, който се е вмъквал сам в малката тайна пещера и е нарисувал забавните си зверове? Няма съмнение, че е бил надарен художник с безупречна техника на изпълнение.

Бойд пропълзя през отвора и седна, свит на две на каменната площадка, широка шейсетина сантиметра, която обхващаше отвора. Не можеше да се изправи. По всяка вероятност повечето от рисунките художникът е направил, като е лежал по гръб и протягал ръка към сводестия таван.

Бойд плъзна лъча на фенерчето по площадката и забеляза нещо от другата страна, върна лъча и разклати фенерчето, за да разгледа по-добре предмета — нещо вероятно оставено от художника, след като е свършил работата си и е напуснал пещерата.

Бойд се наведе и внимателно се вгледа, като се опитваше да разбере какво е това. Предметът му напомняше кост от плешка на елен. До нея лежеше каменен отломък.

Бойд внимателно се придвижи по площадката. Да, той беше прав. Върху плоската повърхност бяха останали късчета от някакво вещество. Може да е боя, смес от животински мазнини с глина, която праисторическите художници са използвали вместо бои. Той доближи фенерчето. Точно така — по повърхността на костта, служеща за палитра, беше размазана боя, до нея лежаха неразтрити късчета, приготвени от художника, но неизползвани. Боята бе изсъхнала, вкаменена и на повърхността й бяха останали някакви следи. Бойд се наклони по-близо, почти до самата палитра, и видя, че това са отпечатъци от пръсти, някои съвсем дълбоки. Като че ли това бе подписът на древния, отдавна починал художник, който е работил тук свит на две, подпиращ с раменете си скалните сводове като Бойд. Той понечи да протегне ръка, за да докосне палитрата, но веднага я отдръпна. Разбира се, това бе символично желание да пипне предмета, до който се е докосвала ръката на художника, но твърде много векове ги разделяха.

Той насочи светлината към малък камък до палитрата. Лампа. Изсечена от къс пясъчник с вдлъбнатина за мазнината и мъха, който трябваше да служи за фитил. И мъхът, и мазнината отдавна бяха изтлели, но по края все още се бе запазил тънък слой сажди.

Художникът е свършил работата си и е оставил инструментите си, оставил дори и лампата — може би още димяща, с последните остатъци от мазнина. Оставил е всичко и в тъмнината е изпълзял през тунела. Сигурно не му е трябвала светлина. Прекалено добре е познавал пътя пипнешком, сигурно много пъти е влизал и е излизал така от пещерата, защото рисунките по стените са му отнели доста време, може би няколко дни.

И така, той оставил всичко, изпълзял от тунела, маскирал входа с камъни, слязъл в долината, където го забелязали само пасящите по склона животни. Те престанали да ядат, вдигнали глави, за да изпратят човека с поглед, и отново продължили да пасат.

Но кога е станало всичко това? — мислеше си Бойд. — Може би, след като е била украсена с рисунки външната пещера. А може би много по-късно, когато тези рисунки вече загубили значението си за онези, които са живеели тук. Самотен художник, върнал се, за да въплъти тайните си замисли в скритата от човешките очи вътрешна пещера. Това пародия на помпозните, изпълнени с магическо значение рисунки в главната пещера ли е, или е протест срещу техния строг консерватизъм? А може би това е усмивката на художника, жизнен порив, радостен бунт срещу мрачността и ограничеността на ловното магьосничество. Бунтар, праисторически бунтар! И то интелектуален бунт! Или просто неговата представа за света все пак се е различавала от приетото по онова време?