Читать «Пещерата на танцуващите елени» онлайн - страница 4

Много странно. От къде на къде някой ще затрупва с камъни входа на празен тунел. Разбира се, Бойд е могъл да пропусне нещо важно, но той пълзеше бавно и през цялото време държеше фенерчето пред себе си и ако по пътя му имаше нещо необикновено, сигурно щеше да го забележи.

След това в главата му се появи нова мисъл и за да провери дали е вярна, той започна бавно да се обръща на гръб. Насочи лъча нагоре и получи отговор на въпроса си — в тавана на тунела зееше отвор.

Бойд внимателно седна, вдигна ръце, хвана се за изпъкналостите по камъните и се вдигна нагоре. Насочи фенерчето наляво, после надясно и откри, че отворът води не към нов тунел, а в малка, около два метра в радиус куполообразна камера. Стените и таванът й бяха гладки, сякаш някога, в отдавнашна геологическа епоха, когато са се издигали и потъвали тези планини, във втвърдяващия се разтопен камък е застинало въздушно мехурче.

Прекарвайки лъча по стените на камерата, Бойд конвулсивно пое въздух — те бяха украсени с цветни изображения на животни: подскачащи бизони, коне, носещи се в лек галоп, премятащи се мамути. А най-долу по кръга танцуваха елени. Те стояха на задните си крака, държаха се един за друг с предните и грациозно полюшваха рогата си.

— Милостиви боже! — промърмори Бойд.

Като мултипликационни филми на Дисни от каменния век…

Ако това наистина беше каменният век? Може би съвсем наскоро в пещерата се е заврял някой шегаджия и е изрисувал стените й? Бойд обмисли предположението си и го отхвърли. Доколкото знаеше, никой от долината, а и в целия окръг — не подозираше за съществуването на външната пещера само до преди няколко години, когато я откри овчар, търсещ заблудила се овца. Малкият й вход по всяка вероятност вече от няколко века е бил скрит зад гъсти храсти.

Освен това рисунките бяха изпълнени така, че в тях се чувстваше нещо праисторическо. Поради липсата на перспектива всичките изглеждаха плоски, както и трябва да изглеждат праисторически рисунки. Фона също го нямаше — нито линията на хоризонта, нито дървета, нито трева и цветя, нито облаци, нито даже намек за небе. Въпреки че, напомни си Бойд, всеки човек, дори и малко запознат с пещерната живопис, би могъл да познава тези особености и старателно да ги възпроизведе.

Разбира се, такива шеговити рисунки съвсем не са характерни за онези времена, но изображенията на животните въпреки всичко създаваха впечатление за истинска праисторическа живопис. Само че кой, какъв пещерен човек би могъл да нарисува лудуващи бизони и премятащи се мамути? Тук във външната пещера, която те изследваха, скалните рисунки бяха абсолютно сериозни (въпреки че не навсякъде е така). Това беше консервативен по форма, но честен опит да се предадат животните такива, каквито ги вижда художникът. Никакво лекомислие, нито дори един отпечатък от изцапана с бои ръка, каквито често се срещат в други пещери. Хората, работили тук, все още не са били докоснати от разлагащото влияние на символизма, проникнало в праисторическата живопис очевидно много по-късно.