Читать «Котешко лице» онлайн - страница 129

Питахме се как може да сме били толкова слепи, толкова самодоволни в убеждението си, че емиграционният закон е просто празен политически жест, че малцина от онеправданите, за които се отнасяше, ще проявят каквото и да е желание да станат пионери в непозната земя. Чувствах се особено виновен, защото именно аз бях този, който от самото начало твърдеше, че цялото предложение е безсмислено. Яростта на бунтовете изглежда показваше, че гетата искат втория шанс, предложен им от закона. Но беше трудно да се прецени доколко насилието е свързано с желанието за този втори шанс и доколко е резултат от древната, потискана омраза и злоба, хитро освободена от онези, които водеха и насочваха бунтовете.

Носеше се слух, че към Уилоу Бенд се приближава бунтовническа армия от Сейнт Пол и Минеаполис, навярно с цел да установи контрол над пътуването във времето. Шерифът припряно призова доброволци, които да ги спрат, но както се оказа, нямаше никаква опасност. Беше просто още един от многото страшни слухове, които от време на време се прокрадваха дори в новините. Никога няма да разбера защо бунтовниците не се бяха сетили за нас. От тяхна гледна точка това би бил логичен ход, макар че най-вероятно не би се получило нищо. Ако изобщо им е дошло наум, те вероятно са си представяли някаква машина на времето, която може да бъде завладяна физически и която навярно биха могли да управляват. Но очевидно никой не се бе сетил за това. Навярно водачите на бунта са били съсредоточени върху яростната конфронтация, чиято цел бе да накара федералните власти да паднат на колене.

Петте дни отминаха и над изпотрошените, посърнали градове се спусна относително спокойствие. Започнаха преговори, но кой, къде и за какво преговаряше не стана ясно. Репортерите и телевизионните програми не бяха в състояние да повдигнат завесата на мълчанието. Опитахме се да се свържем с Къртни, но извънградските връзки все още бяха прекъснати.

После, един късен следобед, през портата влезе Къртни.

— Не ви позвъних от Ланкастър — рече той, — защото беше по-бързо да взема такси и направо да дойда. — Той пое предложената му от Бен чаша и седна на стола. Изглеждаше уморен и припрян.

— Ден и нощ през последните три дни — продължи Къртни. — Господи, надявам се никога повече да не преживея подобно нещо.

— В преговорите ли участваш? — попита Бен.

— Точно така. И мисля, че вече всичко е уредено. Никога през живота си не съм виждал такива упорити кучи синове — и двете страни; и правителството, и бунтовниците. Трябваше да се боря и с едните, и с другите. Непрекъснато трябваше да им обяснявам, че „Тайм Асошиейтс“ е заложила много, че трябва да пазим интересите си и че без нас никой не би могъл да отиде където и да е.

Той пресуши картонената чаша и я протегна за още уиски. Бен му наля.

— Но сега мисля, че успяхме — каза Къртни. — Документите се подписват. Ако никое от копелетата не реши нещо друго, безплатно ще осигурим път във времето до Миоцена. Трябваше да сключа тази сделка. Според правителството програмата ще струва толкова скъпо, че каквато и да е такса за нас ще провали всичко. Не им вярвам, но не можех да направя нищо друго. Ако бях отказал, преговорите щяха да се провалят — правителството, струва ми се, търсеше някакъв повод да излезе от тях. Ние само ще прокараме пътя във времето, това е всичко. Само им го предоставяме, а после главоболията са си техни. В замяна забраната на Държавния департамент е свалена и никога повече няма да се правят каквито и да било усилия за налагане на каквото и да е държавно регулиране, било то на щатско, федерално или друго равнище. И нещо повече — това също едва не прекрати преговорите — Мастодонтия е призната за независима държава.