Читать «Котешко лице» онлайн - страница 128

Двете камари на Конгреса гласуваха емиграционния закон. Президентът наложи вето и конгресмените отново го прегласуваха. Но заповедта на Държавния департамент продължаваше да е в сила.

После, на следващия ден, съдът съобщи решението си. Отсъждаше срещу нас. Запрещението се анулираше, забраната на пътуването до Мастодонтия оставаше и с нашия бизнес беше свършено.

Глава 32

Един ден по-късно избухнаха бунтове. Сякаш по даден сигнал (и навярно си беше така, защото ние изобщо не разбрахме как започнаха) гетата пламнаха — във Вашингтон, Ню Йорк, Балтимор, Чикаго, Минеаполис, Сейнт Луис, по Западното крайбрежие, навсякъде. Тълпи нападаха лъскавите делови центрове на градовете и, за разлика от положението през 1968-ма, пожарите не избухваха в гетата. Огромните стъклени витрини на централните магазини биваха разбивани, а самите магазини — ограбвани и опожарявани. Полицията, а в някои случаи и Националната гвардия стреляха срещу бунтовниците. Бунтовниците им отвръщаха. Плакатите, които гласяха „ДАЙТЕ НИ МИОЦЕНА“, „ДА ТРЪГВАМЕ“ и „ИСКАМЕ НОВ ШАНС“, лежаха по улиците изпокъсани, подгизнали от дъжда и понякога оцапани с кръв.

Това продължи пет дни. Жертвите от двете страни бяха с хиляди и деловият живот замря. После, към края на петия ден, насилието престана. Двете страни — страната на закона и реда и страната на яростния протест — се отказаха от схватките. Бавно, колебливо и неуверено започнаха преговорите.

Ние в Уилоу Бенд бяхме изолирани. През повечето време междуконтиненталните телефонни връзки бяха прекъснати. По правило телевизионните станции продължаваха да функционират, макар че на няколко пъти също прекъсваха. Къртни ни позвъни веднъж, но след това нямахме никаква вест от него. По време на единственото си обаждане той беше казал, че обмисля възможността да обжалва съдебното решение, но имало няколко положения, които първо трябвало да проучи.

Вечер след вечер, а понякога и през деня, ние се събирахме в офиса на Бен и гледахме телевизия. По всяко време на деня и нощта предаваха новини за бунтовете и се изнасяха доклади, така че всъщност телевизията се превърна едва ли не в непрекъсната информационна програма.

Телевизионните новини бяха ужасяващи. През 1968 година от време на време се бяхме чудили дали републиката ще устои — сега имаше моменти, в които бяхме сигурни, че няма да може. Аз лично — а предполагам, че същото се отнасяше и за останалите от нас — се чувствах виновен, макар никога да не разговаряхме за това. Една и съща мисъл продължаваше да се блъска в ума ми: ако не бяхме открили пътуването във времето, нямаше да се наложи да преживеем това.