Читать «Самите богове» онлайн - страница 35

Броновски се изсмя и смехът му прозвуча почти по детски весело.

— Пит — заяви той, — ти си гений.

— Аха. Забеляза го.

— Не, говоря сериозно. Отгатваш какво искам да кажа преди да си отворя устата. Изпращам съобщение след съобщение, като използувам техните символи в комбинация, за която предполагам, че вероятно означава Помпата и в същото време употребявам и нашата дума. Положих също всички усилия да събера оскъдната информация, изстискана в продължение на много месеци, за да подредя символите им по начин, който да означава неодобрение и отново прибавих английската дума. Не знаех дали успявам или съм далеч от целта и тъй като не получавах никакъв отговор, не хранех големи надежди.

— Защо не ми каза какво се опитваш да направиш?

— Е, тази част на проблема си е моя рожба. Ти се заеми сериозно да ми обясниш паратеорията.

— И какво се случи?

— Вчера изпратих две думи на нашия език. Издрасках П-О-М-П-А Л-О-Ш-А.

— И?

— И тази сутрин най-после получих отговор, съвсем прост и откровен. Гласеше: Д-А-П-О-М-П-А-Л-О-Ш-А-Л-О-Ш-А-Л-О-Ш-А. Ето, погледни го.

Ръката на Ламонт се разтрепера, когато пое пластинката.

— Не може да се сбърка, нали? Това е потвърждение, нали?

— Така ми се струва. На кого ще я покажеш?

— На никого — отвърна Ламонт. — Няма да споря повече. Ще ми подхвърлят, че съм подправил съобщението, а няма смисъл заради това да стоя със скръстени ръце. Нека парахората спрат Помпата и тя ще престане да работи и откъм нашата страна, а самите ние ще сме безсилни да я пуснем отново. Тогава цялата станция ще пламне от желание да доказва, че съм бил прав и че Помпата е опасна.

— Защо смяташ така?

— Защото само по този начин ще успеят да се спасят да не ги разкъса на парчета тълпата, която ще настоява за Помпата и ще изпадне в бяс като не я получи… Не мислиш ли, че ще стане точно така?

— Може би. Но нещо ме безпокои.

— Какво?

— Щом парахората са убедени, че Помпата е опасна, защо не са я спрели досега? Преди малко проверих и Помпата си работеше.

Ламонт смръщи вежди.

— Вероятно не искат да прекратят едностранно изпомпването. Смятат ни за партньори и желаят да се постигне взаимно съгласие за спирането. Не предполагаш ли, че това може да е причината?

— Възможно е. Но може и да не се разбираме съвсем добре; те да не схващат значението на думата „лоша“. От онова, което им съобщих чрез техните знаци, а е възможно да съм ги объркал напълно, може би си мислят, че „лоша“ означава нещо, което ние смятаме за „добра“.

— О, не.

— Надяваш се да е така, но от надежди няма полза.

— Майк, продължавай да им изпращаш съобщения. Използувай колкото е възможно повече от думите, с които те си служат и не преставай да уведомяваш за промените. Ти си специалистът и всичко е в твоите ръце. Накрая ще научат достатъчно думи, за да ни съобщят нещо ясно и недвусмислено. Тогава ще им обясним, че сме съгласни да се спре Помпата.

— Не сме упълномощени да даваме подобно съгласие.

— Да, но те няма да го знаят и накрая ще се окажем спасители на човечеството.

— Дори и ако най-напред ни екзекутират?