Читать «Самите богове» онлайн - страница 37

— Не мога да се помиря с такава философия, Майк… Майк! Какво е всичко това? Нима се опитваш да ми кажеш, че няма да успеем да се разберем с тях? Нима се отказваш от парахората?

Броновски извърна поглед.

— Пит — рече той — получих отговор. Снощи. Реших, че ще изчакам деня и ще обмисля всичко, но защо да си блъскам главата?… Ето го.

Очите на Ламонт бяха жив въпрос. Грабна пластинката и я зачете. Нямаше препинателни знаци:

ПОМПАТА НЯМА СПРЕМ НЯМА СПРЕМ НИЕ НЯМА СПРЕМ ПОМПАТА НИЕ НЕ РАЗБИРА ОПАСНОСТ НЕ РАЗБИРА ВИЕ МОЛЯ СПРЕТЕ ВИЕ СПРЕТЕ И НИЕ СПРЕТЕ МОЛЯ ВИЕ СПРЕТЕ ОПАСНОСТ ОПАСНОСТ СПРЕТЕ ВИЕ ПОМПАТА

— Господи — измърмори Броновски — звучи отчаяно.

Ламонт продължаваше да се взира. Мълчеше.

— Предполагам, че от другата страна има някой като теб — пара-Ламонт. И той също не може да накара своя пара-Хелъм да спре. И докато ние настояваме да ни отърват, те ни молят да ги спасим.

— Но ако покажем това… — поде Ламонт.

— Ще заявят, че лъжеш, че е измама, че си го подправил, за да спасиш родения в болния ти мозък кошмар.

— Навярно ще го кажат за мен, но не и за теб. Ти ще ме подкрепиш, Майк. Ще заявиш под клетва, че си получил съобщението и по какъв начин.

— Каква ще бъде ползата? — Броновски се изчерви. — Ще кажат, че някъде в паравселената има друг луд като тебе и че двама откачени са се събрали. Ще изтъкнат, че съобщението доказва, че и съответните власти в паравселената са убедени в липсата на всякаква опасност.

— Майк, бори се докрай с мен.

— Няма смисъл, Пит. Сам го каза — глупост! Парахората може да са по-напреднали от нас, дори да са по-разумни както настояваш, но съвсем ясно се вижда, че и те са не по-малко глупави и с това въпросът се изчерпва. Още Шилер го е изтъкнал и му вярвам.

— Кой?

— Шилер. Германски драматург отпреди три века. В една пиеса за Жана д’Арк пише: „Напразно и самите богове с глупостта на хората се борят“. Не съм бог и няма да продължа борбата. Зарежи всичко, Пит, и върви по пътя си. Навярно светът няма да загине, докато сме живи, а в противен случай и без това нищо не може да се направи. Съжалявам, Пит. Ти води справедлива борба, но загуби и аз се отказвам.

Отиде си и Ламонт остана сам. Седеше в креслото, пръстите му потрепваха безцелно. Някъде на Слънцето протоните се слепваха съвсем малко по-бързо и всеки миг бързината нарастваше, а в определен момент деликатното равновесие щеше да се наруши…

— И на Земята няма да остане никой, за да разбере, че съм бил прав — извика Ламонт, а очите му замигаха, мигаха, за да удържат сълзите.

ВТОРА ЧАСТ

…и самите богове…

1а

Дюа не срещна затруднения да изостави другите. Винаги ги очакваше, но все не се случваха. Поне сериозни затруднения.

А и защо трябваше да ги има? Один възразяваше с присъщото му благородство:

— Стой си тук — казваше. — Знаеш, че дразниш Трит.

Никога не споменаваше собственото си неудоволствие; разсъждаващите не се дразнеха от дреболии. Все пак той се грижеше за Трит почти толкова настойчиво, колкото Трит за децата.

В същност Один винаги я оставяше да върши каквото пожелае, стига да проявяваше достатъчно настоятелство, и често се застъпваше за нея пред Трит. Понякога дори признаваше, че се гордее със способностите й, с нейната независимост… Не беше лоша лява-брънка, мислеше си тя с разсеяна привързаност.