Читать «Самите богове» онлайн - страница 36

— Дори и в такъв случай… Всичко е в твои ръце, Майк, и съм сигурен, че няма да продължи още много.

10

Но се оказа, че е необходимо доста време. Изминаха две седмици, без да се получи друго съобщение, и напрежението се засили.

На Броновски му личеше. Краткотрайното му облекчение се бе изпарило и той влезе в лабораторията на Ламонт мълчалив и мрачен.

Гледаха се известно време и накрая Броновски каза:

— Навсякъде се говори, че са ти видели сметката.

Ламонт явно не се бе обръснал сутринта. Лабораторията му изглеждаше запусната, сякаш някой си събираше багажа. Той повдигна рамене.

— И какво от това? Мен не ме тревожи. Друго ме безпокои — списанието „Физикъл ривю“ отхвърли статията ми.

— Разправяше, че го очакваш.

— Да, но мислех, че ще ми обяснят причините. Че ще изтъкнат какво смятат за неточности, грешки, неоправдани предположения. Нещо, за което бих могъл да споря.

— А не го ли направиха?

— Нито дума. Техният рецензент сметнал статията за неподходяща да се публикува. Цитирам дословно. Не желаят и да се докоснат до нея… Наистина обезсърчаваща е тази универсална глупост. Струва ми се, че няма да жаля, ако човечеството се самоубие от злина или дръзка храброст. Има нещо толкова дяволски недостойно да загинеш поради чиста идиотска глупост. Каква е ползата, че сме хора, щом трябва да умрем по такъв начин?

— Глупост — измърмори Броновски.

— Как да се нарече другояче? И искат да им обясня защо не трябва да ме уволняват заради голямото престъпление, че съм прав.

— Изглежда всички са научили, че си се срещнал с Чен.

— Да! — Ламонт постави пръсти на носа си и си разтри очите. — Явно съм го обезпокоил достатъчно, за да отиде и се поразговори с Хелъм, а сега обвинението е, че съм се опитвал да саботирам Помпата с неоправдана и неподкрепена с нищо тактика на сплашване чрез непрофесионално поведение и това ме прави нежелан в станцията.

— Лесно ще го докажат, Пит.

— Предполагам. Няма значение.

— Какво смяташ да правиш?

— Нищо — отвърна Ламонт с възмущение. — Нека постъпят по най-лошия начин. Разчитам на бюрокрацията. Всяка стъпка ще се протака седмици, месеци, а междувременно ти продължавай да работиш. Все още има вероятност да получим нещо от парахората.

Броновски изглеждаше нещастен.

— Пит, да предположим, че не изпратят нищо. Може би е време отново да премислиш всичко.

Ламонт рязко вдигна глава.

— За какво говориш?

— Кажи им, че си сгрешил. Разкай се. Бий се по гърдите. Откажи се.

— Никога! Господи, Майк, играем игра, в която залог е целият свят и всяко живо същество в него.

— Да, но какво те е грижа? Не си женен. Нямаш деца. Зная, че баща ти е починал. Никога не говориш за майка си или за някакви роднини. Съмнявам се дали в света въобще има някакво човешко същество, към което да си привързан лично. Така че карай си по пътя и всичко да върви по дяволите.

— А ти?

— И аз ще постъпя по същия начин. Разведен съм и нямам деца. Близък съм с една млада дама и тази връзка ще продължи докато е възможно. Живей! Наслаждавай се!

— А утре?

— Всичко ще си върви по реда. Когато настъпи, смъртта ще бъде мигновена.