Читать «Самите богове» онлайн - страница 33

— Притежавате добро въображение, професоре — подметна Чен, — но не се хващам на въдицата. Не виждам никаква възможност да се откажем от изпомпването само заради вашето въображение. Знаете ли какво означава Помпата за човечеството? Тя е не само източник на безплатна, незамърсяваща и обилна енергия. Погледнете по-надалеч. Помпата означава, че хората вече не трябва да работят, за да си изкарват прехраната; че за първи път в историята си човечеството може да насочи колективния си разум към по-важния проблем да развие истинските си потенциални възможности. Например целият напредък на медицината за два века и половина не успя да удължи продължителността на човешкия живот много над сто години. Геронтолозите непрекъснато повтарят, че от теоретична гледна точка няма никакво препятствие пред човешкото безсмъртие, но досега не се съсредоточава достатъчно внимание върху този проблем.

— Безсмъртие! — възкликна ядно Ламонт. — Говорите за невъзможни мечти.

— Може и да сте специалист по невъзможните мечти, професоре — откликна Чен, — но възнамерявам да се погрижа да се сложи начало на изследвания за безсмъртието. Те няма да започнат ако бъде преустановено изпомпването. В такъв случай ще се върнем към скъпата енергия, недостатъчната, замърсяващата енергия. Двата милиарда земни жители ще трябва отново да заработят, за да си изкарват прехраната и невъзможната мечта за безсмъртие ще си остане неизпълнима.

— И без това ще си остане такава. Никой няма да бъде безсмъртен. Никой няма дори да доживее до нормалната продължителност на живота си.

— О, но това е само вашата теория.

Ламонт прецени възможностите и реши да рискува.

— Мистър Чен, преди малко казах, че не желая да обяснявам какво зная за мислите на парахората. Позволете ми да опитам. Ние получаваме съобщения.

— Да, но можете ли да ги разтълкувате?

— Получихме една дума на английски.

Чен се намръщи леко. Внезапно бръкна в джобовете си, протегна напред късите си крака и се облегна в креслото.

— И каква е тази английска дума?

— Страх! — Ламонт не сметна за нужно да му спомене правописната грешка.

— Страх — повтори Чен. — И какво мислите, че означава?

— Не е ли ясно, че се страхуват от изпомпването?

— Съвсем не. Ако се страхуват, ще го прекратят. Струва ми се, че наистина се боят, но се опасяват, че ние ще спрем изпомпването. Разбрали са намеренията ви и ако ние спрем Помпата, както настоявате, и те ще трябва да я спрат. Сам казахте, че не могат да продължават без нас; действието е двустранно. Не ги упреквам, че изпитват страх.

Ламонт седеше смълчан.

— Виждам — продължи Чен, — че не сте се сетил за това. Е, тогава ще продължим да се занимаваме с безсмъртието. Убеден съм, че ще се окаже по-популярна кауза.

— Аха, популярни каузи — проточи Ламонт. — Май не съм разбрал какво е от значение за вас. На колко години сте, мистър Чен?

Чен премига бързо, после се извърна. Излезе от стаята с бързи крачки, стиснал ръцете си в юмруци.

По-късно Ламонт прегледа биографията му. Чен беше на шестдесет години, а баща му бе починал на шестдесет и две. Но това нямаше голямо значение.