Читать «Самите богове» онлайн - страница 34

9

— Не ми се виждаш, като да си постигнал някакъв успех — подкачи го Броновски.

Ламонт седеше в лабораторията, взираше се във върховете на обувките си и разсеяно забеляза, че изглеждат необичайно износени. Поклати глава.

— Не.

— Дори великият Чен не оправда надеждите ти?

— Не желае нищо да предприеме. И той иска доказателства. Всички се нуждаят от доказателства, но отхвърлят всяко нещо, което им предложа. В същност грижа ги е само за проклетата Помпа, за собствения им авторитет или за мястото им в историята. Чен пък желае безсмъртие.

— А ти какво искаш, Пит? — попита кротко Броновски.

— Сигурността на човечеството — отвърна Ламонт. Погледна в скептичните очи на събеседника си. — Не ми ли вярваш?

— О, вярвам ти. Но какво желаеш действително?

— Ами, господ ми е свидетел — викна Ламонт като плесна шумно с длан по бюрото пред себе си, — искам да съм прав и това го имам, защото съм прав.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм! И за нищо не се тревожа, защото възнамерявам да победя. Знаеш ли, когато излязох от Чен, почти се презирах.

— Ти?

— Да, аз. Защо не? Все си мислех — Хелъм ме препъва на всяка стъпка. Докато Хелъм ме опровергава, всеки има извинение, за да не ми вярва. Докато Хелъм се възправя като скала срещу мен, ще се провалям. Защо тогава да не работя чрез него, защо не му се подмажа, в същност защо да не уредя така нещата, че да ме подкрепи, вместо да го предизвиквам да се бори срещу мен?

— Мислиш ли, че би могъл?

— Не, никога. Но в отчаянието си премислих… много неща. Че мога да отида на Луната. Разбира се, когато за първи път го настроих срещу себе си, все още не ставаше въпрос за гибелта на Земята, но когато този проблем възникна, аз се погрижих да влоша нещата. Както намекна обаче, нищо не ще успее да го настрои срещу Помпата.

— Сега май не се презираш.

— Не. Защото разговорът с Чен ми беше от полза. Показа, че си губя напразно времето.

— Така изглежда.

— Да, само че не е било необходимо. Решението не се крие тук на Земята. Разправих на Чен, че нашето Слънце може да избухне, но параслънцето няма да експлодира и въпреки това парахората не ще успеят да се спасят, защото щом нашето Слънце загине и се преустанови изпомпването откъм нас и тяхната помпа ще спре. Нали разбираш, те не могат да продължат без нас?

— Да, естествено, разбирам.

— Защо тогава да не разсъждаваме по обратния път? Ние не можем да изпомпваме без тях. В такъв случай какво значение има дали ще спрем Помпата или не. Нека накараме парахората да я спрат.

— А те ще го направят ли?

— Изпратиха ни думата С-Т-Р-Е-Х. А това означава, че са изплашени. Чен каза, че се боят от нас; опасяват се да не спрем Помпата; но не го вярвам. Те се страхуват. Премълчах, когато Чен изрази това си предположение. Помисли си, че ме е оборил. Но сгреши напълно. В този миг само си мислех, че трябва да накараме парахората да спрат изпомпването. И наистина така трябва да постъпим. Майк, отказвам се от всичко, освен от теб. Ти си надеждата на света. Разбери се някак си с тях.