Читать «Самите богове» онлайн - страница 32

— Но дотогава ще стане твърде късно.

— Може би — повдигна рамене Чен. — По-вероятно е да разберете грешката си и че доказателствата не могат да се намерят.

— Не греша. — Ламонт пое дълбоко въздух и заговори с поверителен тон. — Мистър Чен, във Вселената много вероятно съществуват трилион трилиони населени планети и сред тях може да има милиарди с разумен живот и високо развита техника. Навярно същото се отнася и за паравселената. Сигурно в течение на историята на двете вселени много двойки светове са влизали в досег и са започвали да изпомпват енергия помежду си. Може би има десетки или дори стотици помпи, пръснати по точките на допир между двете вселени.

— Чисто предположение. Но дори и да е така?

— Тогава е напълно възможно в десетки или стотици случаи смесването на природните закони в дадено място да е достигало размери, достатъчни, за да избухне слънцето на съответната планета. Ефектът би могъл да се разпространи. Възможно е енергията от свръхновата, прибавена към промените в природните закони, да предизвика експлозии сред съседните звезди, които на свой ред да взривят други. След известно време може би цялото ядро на някоя галактика или на част от нея ще избухне.

— Всичко това, разбира се, е само плод на въображението.

— Дали? Във Вселената има стотици квазари: малки тела с размерите на няколко слънчеви системи, които обаче излъчват светлина, колкото стотина обикновени галактики.

— Искате да кажете, че квазарите са останки от планети, използували Помпата?

— Точно това имам предвид. В течение на век и половина, откакто са открити квазарите, астрономите все още не са в състояние да обяснят какви са източниците им на енергия. Нищо във Вселената не може да послужи за обяснение — нищо. Не следва ли тогава…

— А паравселената? И тя ли е пълна с квазари?

— Не бих казал. Там условията са различни. Паратеорията съвсем определено твърди, че при тях ядреният синтез става значително по-лесно и поради това средната величина на звездите им трябва да е по-малка от тази на нашите. Ще бъде необходим значително по-малко от лесно синтезиращия се в хелий водород, за да се отделя енергия, колкото излъчва нашето Слънце. Количество водород колкото в нашето Слънце ще избухне спонтанно. Ако нашите закони се разпрострат в паравселената, водородът ще синтезира все по-трудно и паразвездите ще започнат да се охлаждат.

— Е, това не е толкова лошо — обади се Чен. — Те могат да се възползуват от изпомпването, за да се снабдят с необходимата им енергия. Според вашите разсъждения те са в прекрасно положение.

— Не е точно така — продължи Ламонт. До този миг не бе обмислял изцяло положението в паравселената. — Щом при нас стане експлозия, изпомпването ще спре. Не могат да продължават без нас, а това означава, че звездата им ще започне да изстива, като в същото време няма да разполагат с енергия от Помпата. Вероятно ще се окажат в положение по-лошо от нашето; ние ще загинем в безболезнена експлозия, докато тяхната агония ще се проточи дълго.