Читать «Самите богове» онлайн - страница 31

Айзък Азимов

Бърт поклати глава с укор към себе си. Можеше да рискува преизбирането си заради някое добро дело, но не и отново да го унизят. Натисна бутона, за да влезе следващият посетител, и когато се надигна да го посрещне, лицето му беше спокойно и безизразно.

8

Ако по това време Ламонт все още мислеше, че има какво да губи в професията си, навярно щеше да се поколебае. Джошуа Чен беше универсално непопулярен и всеки, който имаше взимане-даване с него, веднага започваше да намирисва неприятно за всички слоеве на върхушката. Чен беше индивидуален революционер, чийто глас някак си винаги се чуваше, защото защищаваше каузите си с преодоляваща всичко настойчивост и защото беше изградил организация, много по-сплотена от всяка обикновена политическа групировка в света (както би се заклел не един политик).

Той бе един от важните фактори, отговорни за бързината, с която Помпата пое енергийните нужди на планетата. Достойнствата ма Помпата бяха ясни и очевидни — ясни като незамърсяването и очевидни като безплатната енергия, но въпреки това можеха да се очакват по-продължителни ариергардни сражения от хората, които поддържаха ядрената енергия не защото е по-добра, а защото им беше другар от детинство.

Но когато Чен заби барабаните си, светът се вслуша с малко повече внимание.

Ето, че сега седеше там, а широките му скули и кръглото му лице носеха белезите на близо три четвърти китайски произход.

— Нека да се уточним — каза той. — Говорите само от свое име, нали?

— Да — отвърна Ламонт сдържано. — Хелъм не ме подкрепя. В същност Хелъм твърди, че съм луд. Трябва ли да имате одобрението на Хелъм, преди да предприемете нещо?

— Не се нуждая от ничие одобрение — заяви Чен с очаквано високомерие и отново се замисли. — Твърдите, че парахората са по-напреднали в техниката от нас?

Ламонт бе направил известен компромис в този смисъл. Избегна твърдението, че са по-умни. „По-напреднали в техниката“ не беше толкова обидно, но напълно вярно.

— Това е ясно — обясни Ламонт. — Дори само защото те успяват да прехвърлят материали през пропастта между двете вселени, а ние не можем.

Ламонт бързо се научаваше да прави компромиси в различни направления. Можеше да отговори, че Чен не е първият, който му задава този въпрос, но щеше да прозвучи снизходително и вероятно нетърпеливо, затова се отказа.

— Бързали са да започнат нещо, което явно е много желано като източник на енергия — точно както постъпихме и ние. Имам основание да мисля, че сега те са също толкова разтревожени от проблема, колкото и аз.

— Вие го твърдите. Не разполагате с определени доказателства за състоянието на мислите им.

— Нямам доказателства, които бих могъл да изложа сега.

— Това не е достатъчно.

— Редно ли е да поемем риска…

— Не е достатъчно, професоре. Няма доказателства. Не съм изградил авторитета си, като съм стрелял по случайни мишени. Всеки път куршумите ми са поразявали целта, защото съм знаел какво върша.

— Но когато получа доказателства…

— Тогава ще ви подкрепя. Ако доказателствата ви ме убедят, уверявам ви, че нито Хелъм, нито Конгресът ще устоят на прилива. Така че намерете доказателства и отново елате при мен.