Читать «Самите богове» онлайн - страница 30

— Какво друго остава?

— Съществува известно специфично взаимодействие между пиони, и то може да даде недвусмислени резултати. Още по-надеждни са комбинациите кварк-кварк, които напоследък ни поднасят озадачаващи резултати — уверен съм, че ще успея да ги обясня…

— Ето, това ви трябва.

— Да, но за да получа необходимите данни, трябва да се възползувам от големия синхротрон на Луната, сър, а през следващите години няма да ми отделят време — вече проверих, — освен ако някой не ходатайствува.

— Мен ли имате предвид?

— Вас, сенаторе.

— Няма да стане, докато доктор Хелъм разправя такива неща за вас, синко. — И сгърченият пръст на сенатора Бърт потупа по листчето хартия пред него. — Не съм в състояние да поема подобен риск.

— Но съществуването на света…

— Докажете го.

— Наложете се на Хелъм и ще го докажа.

— Докажете го и ще се наложа на Хелъм.

Ламонт пое дълбоко въздух.

— Сенаторе! Да предположим, че съществува съвсем незначителна възможност да съм прав. Не заслужава ли дори тази незначителна възможност да се борим за нея? Тя обхваща всичко — цялото човечество, цялата планета…

— Настоявате да се боря за доброто дело? И аз бих искал. Има нещо драматично в това да се сгромолясаш заради добро дело. Всеки почтен политик крие в себе си достатъчно мазохизъм, за да си мечтае от време на време как ще се сгромоляса сред пламъци, докато ангелите го славословят. Но доктор Ламонт, за да го направи, човек би трябвало да има поне някаква възможност за борба. Да разполага с нещо, за което да се бори и което би могло — само би могло — да спечели. Ако ви подкрепя, няма да постигна нищо само с вашите думи срещу безкрайната привлекателност на изпомпването. Необходимо ли е да поискам от всеки човек да се откаже от личните си удобства и благоденствие, с които вече е свикнал благодарение на Помпата, само защото един човек предсказва „гибел“, докато всички други учени са срещу него, а уважаваният Хелъм го нарича идиот? Не, сър, няма да се строполя сред пламъци заради нищо.

— Тогава поне ми помогнете да намеря доказателства — каза Ламонт. — Ако се боите, няма нужда да ме подкрепяте явно…

— Не се страхувам — прекъсна го рязко Бърт. — Просто съм практичен. Доктор Ламонт, вашият половин час отдавна изтече.

За миг Ламонт го изгледа разгневен, но изразът върху лицето на Бърт беше явно неотстъпчив и Ламонт си излезе.

Сенаторът Бърт не прие веднага следващия посетител. Минаха няколко минути, през които той поглеждаше гузно към вратата и си оправяше вратовръзката. Възможно ли беше този човек да е прав? Нямаше ли съвсем малка възможност да е прав?

Трябваше да си признае, че за него щеше да е удоволствие да препъне Хелъм, да натика лицето му в калта и да седи отгоре му, докато се задуши — но това нямаше да се случи. Хелъм беше недосегаем. Спречка се с него само веднъж преди близо десет години. Той имаше право, пълно право, а Хелъм съвсем явно грешеше; през следващите години събитията го доказаха. Въпреки това тогава Бърт бе унизен и в резултат на спречкването едва не се провали в следващите избори.