Читать «Самите богове» онлайн - страница 140

— Всичко херметизирано ли е? — попита Денисън, внезапно досетил се с неприятно чувство, че се намира недалеч от дъното на океан от вакуум, простиращ се до безкрайност.

— О, да. Тези стени са непроницаеми. Освен това са натъпкани с датчици. Ако в която и да е част на коридорите въздушното налягане спадне с десет процента, ще се надигне такъв рев и вой на сирени, какъвто никога не си чувал, и ще заблестят толкова стрелки и надписи, насочващи те към безопасни места, колкото никога не си виждал.

— Често ли се случва?

— Рядко. Май никой не е загинал от липса на въздух — поне през последните пет години. — После продължи с внезапна отбранителна нотка в гласа. — И на Земята имате природни бедствия. Голямо земетресение или приливна вълна могат да убият хиляди.

— Не споря, Селена. — Вдигна ръце. — Предавам се.

— Добре де — успокои се тя. — Нямах намерение да се горещя… Чуваш ли нещо?

Тя се спря заслушана.

Денисън също се вслуша и поклати глава. Внезапно се огледа.

— Толкова е тихо? Къде са другите хора? Сигурна ли си, че не сме се загубили?

— Това не е естествена пещера с неизследвани коридори. Нали имате такива на Земята? Виждала съм снимки.

— Да, повечето от тях са варовикови пещери, образувани от водата. На Луната навярно няма подобно нещо?

— Така че не можем да се загубим — усмихна се Селена. — И ако сме сами, трябва да го отдадеш на суеверието.

— На какво? — Денисън сякаш се стресна и по лицето му се изписа израз на неверие.

— Не го прави — посъветва го тя. — Ще станеш целият в бръчки. Така е добре. Изглади си кожата. Знаеш ли, изглеждаш много по-добре, отколкото когато пристигна. Дължи се на слабото притегляне и на упражненията.

— И на опитите да не изоставам от темпото на някои голи млади дами, които имат необичайно много свободно време и необичайно много няма какво друго да правят, освен да работят в празнични дни.

— Ето, че отново се отнасяш към мен като към туристически гид, а и не съм гола.

— При това дори голотата не е толкова страшна, колкото интуитивизмът… Но какво разправяше за суеверие?

— В същност не е точно суеверие, но повечето хора от града стоят настрана от тази част на коридорите.

— А защо?

— Поради онова, което ще ти покажа. — Повървяха още малко. — Сега чуваш ли?

Тя спря и Денисън неспокойно се заослушва.

— За лекия шум на капки ли става дума? Туп… туп… Това ли имаш предвид?

Селена затича бавно пред него с дългите стъпки и бавните движения на лунарит, който бяга, без да бърза. Последва я, като се опитваше да имитира походката й.

— Ето… ето…

Погледът на Денисън проследи нетърпеливо сочещия пръст на Селена.

— Господи! — възкликна той. — Откъде се е взела?

Явно капеше вода. Всяка капка падаше бавно в малко керамично корито, което отвеждаше водата в скалната стена.

— От скалите. Знаеш, на Луната имаме вода. По-голямата част извличаме чрез изпичане от гипса; достатъчно за нуждите си, тъй като доста добре я пестим.