Читать «Самите богове» онлайн - страница 138

— Няма да му кажа нищо — поде тя, — но трябва да разполагам с повече информация. Ти нямаш информация за мен, но той може да има; или е вероятно да я получи с експериментите, които ти не желаеш да извършиш. Налага се да разговарям с него и да науча какво ще открие. Ако застанеш между нас, никога няма да получиш каквото търсиш. И няма защо да се опасяваш, че преди мен ще се добере до края. Прекалено свикнал е със земния начин на мислене и няма да предприеме последната стъпка. А аз ще я направя.

— Добре. Но не забравяй разликата между Земята и Луната. Този мъж, Денисън, този Бен, този имигрант, дошъл от Земята на Луната, ако реши, може да се върне от Луната на Земята. Ти никога не можеш да отидеш на Земята — никога. Ти си лунарит завинаги.

— Лунна девица — подхвърли Селена язвително. Тя остана безразлична.

— А що се отнася до опасността от експлозия — продължи той, — щом като рискът да се променят основните константи на дадена вселена е толкова голям, защо парахората, които са значително по-напреднали от нас в технологията, не спрат Помпата?

И той излезе.

Селена стоеше с лице към вратата и стискаше челюсти. После рече:

— Защото условията са различни за тях и за нас, мухльо такъв! — Но го каза на себе си, той си беше отишъл.

Ритна лоста, който спущаше леглото, хвърли се върху него и закипя от гняв. Доколко се беше доближила до истинската цел, към която Барън и другите се стремяха от години?

Беше още далеч.

Енергия! Всички търсеха енергия! Магическа дума! Рог на изобилие! Единственото решение за всемирно изобилие! Но енергията не беше всичко.

Ако се намереше енергия, можеше да се налучка и другото. Щом се откриеше решение на проблема за енергията, щеше да стане очевиден ключът за другото. Знаеше, че ще стане така, ако само успее да прозре някаква тънкост, която ще й се види очебийна, веднага щом я проумее. (Господи, до каква степен се беше заразила от хроничната подозрителност на Барън, че дори в мислите си го наричаше „другото“.)

Земен жител нямаше да се добере до тази тънкост, защото никой човек от Земята нямаше причини да я търси.

Така че Бен Денисън щеше да я открие за нея, без сам да я разбере.

Само че… Ако Вселената щеше да загине, какво значение имаше всичко?

12

Денисън се опитваше да подтисне стеснението си. Непрекъснато посягаше сякаш да повдигне липсващите панталони. Беше само по сандали и съвсем къси, неудобни стегнати гащета. И разбира се, носеше одеялото.

Селена, облечена по същия начин, се изсмя.

— Хайде, Бен, в голото ти тяло няма нищо лошо, само дето е малко отпуснато. Тук това е съвсем на мода. В същност свали гащетата, ако те стягат.

— Не! — промърмори Денисън.

Премести одеялото, за да закрие корема си, но тя му го грабна.

— Дай ми го — каза Селена. — Що за лунарит ще се извъдиш, ако не се отърсиш от земния си пуританизъм? Знаеш, че превзетата скромност е другата страна на похотливостта.

— Трябва да свикна, Селена.

— Започни, като понякога ме поглеждаш, без очите ти да се приплъзват по мен, сякаш съм намазана с масло. Забелязвам, че доста ефикасно оглеждаш другите жени.