Читать «Самите богове» онлайн - страница 141

— Зная. Зная. Досега все още не съм успял да се изкъпя нормално на душа. Не ми е понятно как успявате да се поддържате чисти.

— Казвала съм ти. Първо се намокряш. После спираш водата и се намазваш с малко миещ препарат. Разтриваш го… О, Бен, не искам отново да ти обяснявам всичко. Пък и на Луната няма от какво да се цапаш много… Но не говорехме за това. На едно или две места има действителни находища от вода, обикновено под формата на лед близо до повърхността в сянката на някоя планина. Ако го намерим, започва да капе, докато се изчерпа. Това тук капе, откакто пробиха коридора преди осем години.

— Но откъде идва суеверието?

— Явно водата е най-ценното природно богатство, от което зависи животът на Луната. Пием я, с нея се мием, произвеждаме храните си, добиваме кислород и всичко поддържаме с нея. Неизменно предизвиква благоговение. Щом откриха находището, изоставиха плановете да се продължат коридорите в тази посока, преди водата да се изчерпа. Дори не измазаха стените.

— Това ми звучи направо като суеверие.

— Ами… по-скоро някакво страхопочитание. Не се очакваше да продължи повече от няколко месеца; обикновено толкова е животът на подобни капилища. А след като навърши първата си година, това капилище започна да изглежда вечно. В същност така се и нарича — „Вечното“. Ще видиш, че дори на картите е отбелязано. Естествено, хората му отдават особено значение и изпитват чувството, че ако спре, ще означава нещастие.

Денисън се изсмя.

— Никой не го вярва наистина — продължи разгорещено Селена, — но всеки поне го допуска. Нали разбираш, то в същност не е вечно и все някога трябва да пресъхне. Сега скоростта на капене е едва една трета от първоначалната при откриването му, така че бавно се изчерпва. Вероятно хората си мислят, че ако спре, докато са тук, нещастието ще ги засегне и тях. Поне това е разумен начин да се обясни нежеланието им да идват.

— Предполагам, че ти не вярваш в това.

— Не е от значение дали вярвам или не. Разбираш ли, уверена съм, че няма да пресъхне така внезапно, че да обвинят конкретно някого. Просто ще капе все по-бавно и никой няма да успее да засече точното време, по което ще спре. Защо да се безпокоя тогава?

— Съгласен съм с теб.

— Но — премина тя гладко на друга тема — други неща ме безпокоят и бих искала да ги обсъдя с теб, докато сме сами. — Тя простря одеялото и седна върху него с кръстосани крака.

— И затова ли ме доведе тук? — Той се отпусна на хълбок и лакът с лице към нея.

— Ето, че сега можеш да ме гледаш спокойно. Започваш да свикваш с мен… А на Земята също е имало периоди, когато не се е възразявало срещу полуголотата.

— Периоди и места — съгласи се Денисън, — но не и след като премина кризата. През моя живот…

— Да постъпваш на Луната, както постъпват лунаритите, е добро правило за поведение.

— Ще ми кажеш ли защо ме доведе? Или трябва да подозирам, че възнамеряваш да ме прелъстиш?

— Мога да прелъстявам напълно удобно и у дома, благодаря ти. Става въпрос за нещо друго. Най-добре щеше да е на повърхността, но подготовката за излизане можеше да привлече внимание. А идването тук — не. И това е единственото място в града, където няма голяма вероятност да ни прекъснат. — Тя се поколеба.