Читать «Самите богове» онлайн - страница 142

— Е? — подкани я Денисън.

— Барън е ядосан. В същност много е разгневен.

— Не ме изненадва. Предупредих те, че ще се ядоса, ако го уведомиш, че зная за дарбата ти на интуитивистка. Защо сметна за толкова необходимо да му разправиш?

— Защото е трудно да крия нещо за по-дълго от моя… другар. Макар вероятно за него това да е вече минало.

— Съжалявам.

— О, и без това всичко вървеше към своя край. Продължи достатъчно дълго. Повече ме безпокои — значително повече, — че той бурно отказа да приеме твоето тълкувание на експериментите с пионизатора, които проведе след наблюденията на повърхността.

— Казах ти, че така ще стане.

— Разправи, че бил видял резултатите ти.

— Само хвърли поглед върху тях и изръмжа нещо.

— Доста разочароващо е. Всеки ли вярва само онова, което му се иска?

— Докато е възможно. Понякога и след това.

— А ти?

— Искаш да попиташ дали и аз съм човешко същество? Напълно. Не вярвам, че съм наистина стар. Уверен съм, че съм доста привлекателен. Убеден съм, че ме търсиш, защото ме смяташ за обаятелен, дори и когато настояваш да говорим за физика.

— Не! Питам сериозно!

— Е, добре, навярно Невил ти е обяснил, че данните, които съм събрал, не са достатъчно значими, за да са извън областта на възможната грешка и по тази причина са съмнителни, а това е напълно вярно… И все пак предпочитам да вярвам, че са със значението, което очаквах да имат още от началото.

— Само защото искаш да им повярваш?

— Не само затова. Погледни на това по следния начин. Да предположим, че Помпата не е опасна, но аз продължавам да мисля, че представлява някаква опасност. В такъв случай ще се окаже, че съм глупак и научният ми престиж ще пострада жестоко. Но аз и без това съм глупак в очите на хората, от които зависи всичко, и нямам никакъв научен престиж.

— Защо е така, Бен? Няколко пъти правиш подобни намеци. Ще ми разправиш ли цялата история?

— Ще се изненадаш колко малко има за разправяне. На двадесет и пет години все още бях такова дете, че трябваше да се забавлявам, като обидих един глупак, без друга причина освен дето си беше бунак. Тъй като не беше виновен за лудостта си, в същност аз се оказах по-големият дурак. Обидите ми го издигнаха на висота, до която по друг начин никога не би се добрал…

— За Хелъм ли говориш?

— Да, разбира се. И докато той се издигаше, аз падах. И накрая изпаднах… на Луната.

— Толкова ли е зле?

— Не, дори си мисля, че е доста добре. Затова нека кажем, че по доста заобиколен път ми е направил услуга… И да се върнем към онова, за което говорех. Току-що обясних, че ако вярвам в опасността от Помпата и сгреша, не губя нищо. От друга страна, ако вярвам, че Помпата е безопасна, и сгреша, ще допринеса за гибелта на света. Вярно, вече съм изживял по-голямата част от живота си и вероятно ще успея да убедя себе си, че нямам значими причини да обичам човечеството. Но само няколко души са ми сторили зло и ако в отплата навредя на всички, ще бъде проява на безсъвестно лихварство. Освен това, ако предпочиташ някоя не толкова благородна причина, вземи предвид дъщеря ми. Точно преди да се отправя за Луната, тя подаде молба да й разрешат да има дете. Вероятно ще получи разрешение и не след дълго ще стана — ако нямаш нищо против да го кажа — дядо. Иска ми се да съм сигурен, че внучето ми ще изживее нормалния си живот. Затова предпочитам да вярвам, че Помпата е опасна, и да постъпвам в съответствие с това убеждение.