Читать «Самите богове» онлайн - страница 134

— Не, Бен. Говоря сериозно. Ще разрешиш ли да те попитам за работата ти?

— Разбира се, Селена. Само че не съм сигурен доколко ще успея да ти обясня.

— Ами… Знаеш, че ние с Барън…

— Да, известно ми е — прекъсна я рязко Денисън.

— Двамата разговаряме. Понякога ми казва някои неща. Разправи ми, че според теб е възможно Електронната помпа да взриви Вселената.

— Нашия район от Вселената. Може да превърне в квазар част от нашия клон на Галактиката.

— Така ли? Наистина ли мислиш така?

— Когато дойдох на Луната — зае се да й обяснява Денисън, — не бях сигурен. Сега съм. Лично аз съм убеден, че това ще стане.

— А кога ще се случи според теб?

— Не мога да определя точно. Може би след няколко години. Или след няколко десетилетия.

Настъпи кратко мълчание. После Селена каза с притихнал глас:

— Барън е на противното мнение.

— Зная. Не се и опитвам да го спечеля на своя страна. Невъзможно е да се преодолее отказа да се вярва с фронтално нападение. Това е грешката на Ламонт.

— Кой е Ламонт?

— Извинявай, Селена. Говоря на себе си.

— Не, Бен. Моля те, разправи ми. Интересува ме. Моля те.

Денисън се обърна с лице към нея.

— Добре — съгласи се той. — Не възразявам и ще ти разправя. Ламонт, физик там на Земята, се опита по свой начин да предупреди света за опасността от Помпата. Провали се. Земните хора искат Помпата, искат безплатна енергия. Желанието им е достатъчно силно, за да откажат да повярват, че не може да се изпълни.

— Но защо им е, ако означава гибел?

— Трябва само да не повярват, че означава гибел. Най-лесният начин да се реши даден проблем е като се отрече, че съществува. Твоят приятел доктор Невил постъпва по същия начин. Не обича повърхността, затова се самопринуждава да вярва, че слънчевите батерии са негодни — дори и ако безпристрастният наблюдател ги обяви за идеален източник на енергия за Луната. Иска да има Помпа, за да си стои под повърхността и поради това отказва да повярва, че тя може да е опасна.

— Съмнявам се, че Барън няма да повярва в нещо, за което съществуват сериозни доказателства — възрази Селена. — Имаш ли наистина доказателства?

— Мисля, че да. Изумително е в същност, Селена. Всичко зависи от някои неуловими фактори на взаимодействията между кварки. Знаеш ли какво означава това?

— Не е необходимо да ми обясняваш. Толкова много съм разговаряла с Барън за всякакви неща, че ще успея да те разбера.

— Е добре, мислех, че за тази цел ще имам нужда от лунния протонен синхротрон. Диаметърът му е четиридесет километра, има свръхпроводими магнити и може да достига енергии от 20 000 милиарда електронволта и повече. Оказа се обаче, че тук разполагате с нещо, което наричате „Пионизатор“, вмества се в зала с обикновени размери и върши цялата работа на синхротрона. Луната трябва да бъде поздравена за това изумително постижение.

— Благодаря ти — вметна самодоволно Селена. — От името на Луната имам предвид.

— И така резултатите от работата ми с пионизатора показват с каква скорост се повишава интензивността на силното ядрено взаимодействие; скоростта е, каквато твърди Ламонт, а не каквато иска да я изкара общоприетата теория.