Читать «Самите богове» онлайн - страница 136

Невил пребледня, но Селена не успя да установи дали е от гняв или от опасения.

— Ти си друга — рече той. — Нима твоята интуиция не се е оказвала винаги вярна? Когато си бивала сигурна?

— Аха, но той не го знае, нали?

— Ще се досети. Ще отиде при Готстейн.

— И какво ще му разправи? Все още няма представа с какво се занимаваме.

— Дали?

— Не. — Тя се изправи и се отдалечи. Обърна се към него и викна. — Не! Недостойно е от твоя страна да подмяташ, че ще ви предам теб и останалите. Щом нямате доверие в честността ми, то доверете се на здравия ми разум. Няма смисъл да им казвам. Каква полза ще имат те от това, а и ние, ако всички загинем?

— О, моля те, Селена! — Невил махна с ръка отвратен. — Не започвай отново.

— Не. Слушай. Той разговаря с мен и ми описа работата си. Ти ме криеш като тайно оръжие. Разправяш ми, че съм по-ценна от всякакъв уред или обикновен учен. Играеш си на своите конспирации, настояваш всички да продължават да ме мислят за туристически гид и нищо повече, така че голямата ми дарба да е винаги на разположение на лунаритите. На теб. И какво постигаш?

— Ти си с нас, не е ли така? Колко време предполагаш, че ще останеш на свобода, ако те…

— Непрекъснато повтаряш подобни неща. Но кой се намира в затвора? Кой е спрян? Къде са доказателствата за голямата конспирация, която виждаш във всичко около себе си? Земните хора не допускат теб и приятелите ти до своите големи инсталации много повече, защото ти ги предизвикваш към това, отколкото от зложелателство. А за нас беше по-скоро от полза, отколкото във вреда, защото ни принуди да изобретим други, по-ефикасни устройства.

— Основаващи се върху твоето теоретично прозрение, Селена.

— Зная — усмихна се Селена. — Бен се изказа много ласкаво за него.

— Ти с твоя Бен! Какво, по дяволите, намираш в тоя мизерен землянин?

— Той е преселник. А аз се нуждая от информация. Ти даваш ли ми някакви данни? Толкова си наплашен, дявол да го вземе, да не ме хванат, че не смееш да ми позволиш да разговарям с никакъв физик; само с теб, а ти си ми… Вероятно само поради тази причина.

— Хайде, Селена. — Той се опита да говори успокоително, но в гласа му звучеше прекалено нетърпение.

— Не, в същност пукната пара не давам. Твърдеше, че имам само една задача, опитвам се да се съсредоточа върху нея и понякога ми се струва, че съм я решила, независимо от математиката. Успявам да си представя точно какво трябва да се направи… но после ми убягва. А има ли полза, след като Помпата ще ни унищожи всички… Не споделих ли с теб, че обменът на напрегнатост на полетата не ми внушава доверие?

— Ще те попитам отново — настоя Невил. — Готова ли си да ми кажеш, че Помпата ще ни унищожи? Без никакво „би могла“, без „възможно е“, без нищо друго, освен „ще“.

Селена поклати гневно глава.

— Не мога. Толкова несигурно е. Не съм в състояние да твърдя, че ще ни погуби. Но в подобен случай „би могло“ не е ли достатъчно?