Читать «Самите богове» онлайн - страница 135

— Барън виждал ли ги е?

— Не. Но предполагам, че и след като се запознае с тях, Невил ще ги отхвърли. Ще заяви, че резултатите са гранични. Ще каже, че съм сгрешил. Ще подхвърли, че не съм взел предвид всички фактори. Ще твърди, че не съм използувал всички необходими контролни методи… А в същност това ще означава, че желае Електронната помпа и че не се отказва от нея.

— Искаш да кажеш, че няма изход?

— Има, разбира се, но не по прекия път. Не по пътя на Ламонт.

— И какъв е той?

— Решението на Ламонт е да накара насила да изоставят Помпата, но не бива просто да се върнем назад. Невъзможно е да се вкара пилето обратно в яйцето, виното в гроздето, момчето в утробата. Когато искаш бебето да остави часовника, не се опитваш да му обясниш, че трябва да постъпи така… предлагаш му нещо, което ще му хареса повече.

— И какво е то?

— Е, именно тук не съм толкова уверен. Имам една идея, проста идея — може би прекалено проста, за да се осъществи. — основава се върху напълно очевидния факт, че числото две е смешно и не може да съществува.

В продължение на минута мълчаха, а след това Селена заговори със също така вглъбен глас като неговия.

— Позволи ми да отгатна същността на думите ти.

— Не зная дали в тях има някаква същност.

— Нека все пак да опитам. Навярно е логично да се предполага, че само нашата Вселена може да съществува или съществува, тъй като е единствената, в която живеем и познаваме. Но щом се получат доказателства, че има и втора вселена — паравселена, както я наричаме, — тогава става изключително смешно да се предполага, че съществуват само две вселени. Щом съществува втори свят, тогава може да има безкраен брой вселени. Между единицата и безкрайността в случаи като този няма реални числа. Не само числото две, но всяко крайно число е смешно и не може да съществува.

— Точно така раз… — поде Денисън. Отново настъпи мълчание. Той се надигна в седнало положение и погледна надолу към скритата в скафандъра жена. — По-добре ще е да се връщаме в града.

— Просто отгатвах — каза тя.

— Не, не е така. Каквото и да беше, не е просто отгатване.

11

Барън Невил я гледа известно време втренчено като онемял. Тя спокойно отвърна на погледа му. Панорамата по прозорците й отново беше променена. На един от тях сега се виждаше Земята — малко повече от половината кълбо.

— Защо? — попита той накрая.

— В действителност стана случайно — отвърна тя. — Разбрах същността и бях прекалено възбудена, за да премълча. Трябваше още преди няколко дни да ти го разправя, но се опасявах, че реакцията ти ще бъде точно такава.

— И така, той е разбрал. Ама че глупачка!

Тя се намръщи.

— Какво е научил? Само каквото рано или късно щеше да отгатне — че не съм туристически гид, а твоя интуитивистка. Интуитивистка, която няма понятие от математика, за бога. И какво като го знае? Има ли значение, че притежавам интуиция? Неведнъж си ми казвал, че моята интуиция няма стойност, докато не се подкрепи с математична точност и експериментални наблюдения. Колко пъти си ми разправял, че и най-натрапчивата интуиция може да е погрешна? Тогава каква стойност ще има за него голият интуитивизъм?