Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 8

Каква прекрасна зима! И каква трагедия, че остана единствена!

Какво се случи ли? Ще ти разкажа. Спомняш ли си какво казал Ромео точно преди да промуши с ножа си Жулиета? Едва ли, затова ще ти припомня. Той произнесъл думите: „Пусни жена в живота си и със спокойствието ти е свършено“.

Следващата есен Септимус срещна една жена на име Мерседес Гъм. И преди си беше имал работа с жени — той не е отшелник, нито чак такъв саможивец, но те никога не са означавали много за него. В това няма нищо лошо. В края на краищата аз самият съм бил жестоко преследван от много млади жени и никога не съм смятал, че в това има нещо лошо. Вярно е, че те често са ме притискали до стената и са ме изнудвали, но май се отклонявам от историята.

Септимус дойде при мен много отчаян.

— Обичам я, Джордж — каза той. — Луд съм по нея. Тя е пътеводната звезда в живота ми.

— Много добре — отвърнах. — разрешавам ти да походиш с нея известно време.

— Благодаря ти, Джордж — мрачно отвърна Септимус. — Но това, което всъщност ми трябва, е нейното съгласие. Не знам защо, но ми се струва, че тя не си пада много по мен.

— Странно — рекох аз. — Обикновено имаш приличен успех с жените. В края на краищата ти си богат, мускулест и не по-грозен от останалите.

— Мисля, че проблемът е точно в мускулите ми — каза Септимус. — Смята ме за дебелак.

Не можех да не се възхитя на мнението на госпожица Гъм. Ако трябва да се изразя колкото се може по-дипломатично, Септимус си беше дебелак. Как да имам по-различна оценка за него, представяйки си как мускулите му се извиват като въжета и издуват ръкавите на сакото му, да не говорим изобщо за цялата ситуация, в която се беше забъркал!

— Тя казва, че не се възхищава от физическата сила у мъжете — пророни той. — Предпочита някой дълбокомислен, интелектуален, много благоразумен, философски настроен и още цял куп „ен“ прилагателни за мъжа на нейните мечти. Но аз не притежавам нищо от тези качества.

— Каза ли й, че си писател?

— Разбира се! Оказа се, че е чела някои от моите книги. Но нали знаеш, Джордж, в тях се разказва за футболисти, а според нея това е отблъскващо, дори отвратително.

— Предполагам, че не е спортен тип.

— Естествено, че не е. Тя плува. — Той направи такава физиономия, като че ли си спомняше как са то съживявали с изкуствено дишане уста в уста на тригодишна възраст. — Но това не помага.

— В такъв случай — казах аз утешително, — забрави я, Септимус! Жени колкото щеш. Една си отива, друга идва. Има много риби в морето и много птици в небето. В тъмното всичките са еднакви. Тази или онази — няма никакво значение.

Можех да продължавам в този дух безкрай, но той, странно защо, стана някак неспокоен, а човек трябва да е нащрек с дебелаците, когато стават неспокойни.

Септимус каза:

— Джордж, с тези си мисли ме нараняваш много дълбоко. За мен Мерседес е единственото момиче на света. Не бих могъл да живея без нея. Тя е неразривно свързана със същността на живота ми. Тя е въздухът, който дишам, ударите на сърцето, светлината за очите ми. Тя…