Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 11
Айзък Азимов
— Септимус, не за друго, а само от чисто любопитство искам да те попитам, защо се хвърли във водата? — казах аз. — Защо не остана на брега на езерото или толкова близо до леда, колкото да не те е страх, и не й подаде дълга пръчка или нещо подобно?
Септимус изглеждаше огорчен.
— Не смятах да се хвърлям във водата, а само да се плъзна по повърхността й.
— Да се плъзнеш по повърхността й? Не ти ли казах, че безтегловността ти ще действа само върху лед?
Септимус доби яростно изражение.
— Така си мислех. Ти ми каза, че ще действа върху Н2О. Това са молекулите на водата, нали?
Той беше прав. Н2О звучеше по-научно, а тогава трябваше да поддържам пред него имиджа си на научен гений. Опитах се да възразя:
— Но имах предвид твърда Н2О.
— Да, но не каза твърда Н2О! — изсъска Септимус, като бавно започна да се надига, а нещо във вида му подсказваше недвусмислено за намерението му да ме накълца на парчета.
Не рискувах, да остана, за да проверя основателно ли е било предчувствието ми. Не съм го виждал от тогава, нито пък съм ходил в извънградския му рай. Допускам, че живее на някой остров в Южно море, най-вече защото, мисля си аз, не желае никога повече да вижда сняг или лед.
Стана както казах: „Допусни жена в живота си и…“, макар че като се замисля, май беше Хамлет този, който произнесъл тези думи точно преди да промуши с ножа си Офелия.
Джордж изпусна дълбока винена въздишка от дълбините на това, което смята за своя душа, и каза:
— Ще затварят вече и е по-добре да ставаме. Плати ли сметката?
За съжаление бях я платил.
— Апропо, стари приятелю, можеш ли да ми заемеш една петарка, та да се прибера в къщи?
Да, отново можех, за съжаление.
Информация за текста
Isaac Asimov
Dashing Through the Snow, 1984
Набиране на текста: Светослав Иванов, 2006
Издание: Айзък Азимов. Азазел. Издателство „Книжен тигър“, 1993 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/255]
Последна редакция: 2006-07-30 18:09:19