Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 11

Айзък Азимов

— Септимус, не за друго, а само от чисто любопитство искам да те попитам, защо се хвърли във водата? — казах аз. — Защо не остана на брега на езерото или толкова близо до леда, колкото да не те е страх, и не й подаде дълга пръчка или нещо подобно?

Септимус изглеждаше огорчен.

— Не смятах да се хвърлям във водата, а само да се плъзна по повърхността й.

— Да се плъзнеш по повърхността й? Не ти ли казах, че безтегловността ти ще действа само върху лед?

Септимус доби яростно изражение.

— Така си мислех. Ти ми каза, че ще действа върху Н2О. Това са молекулите на водата, нали?

Той беше прав. Н2О звучеше по-научно, а тогава трябваше да поддържам пред него имиджа си на научен гений. Опитах се да възразя:

— Но имах предвид твърда Н2О.

— Да, но не каза твърда Н2О! — изсъска Септимус, като бавно започна да се надига, а нещо във вида му подсказваше недвусмислено за намерението му да ме накълца на парчета.

Не рискувах, да остана, за да проверя основателно ли е било предчувствието ми. Не съм го виждал от тогава, нито пък съм ходил в извънградския му рай. Допускам, че живее на някой остров в Южно море, най-вече защото, мисля си аз, не желае никога повече да вижда сняг или лед.

Стана както казах: „Допусни жена в живота си и…“, макар че като се замисля, май беше Хамлет този, който произнесъл тези думи точно преди да промуши с ножа си Офелия.

Джордж изпусна дълбока винена въздишка от дълбините на това, което смята за своя душа, и каза:

— Ще затварят вече и е по-добре да ставаме. Плати ли сметката?

За съжаление бях я платил.

— Апропо, стари приятелю, можеш ли да ми заемеш една петарка, та да се прибера в къщи?

Да, отново можех, за съжаление.

Информация за текста

Isaac Asimov

Dashing Through the Snow, 1984

Набиране на текста: Светослав Иванов, 2006

Издание: Айзък Азимов. Азазел. Издателство „Книжен тигър“, 1993 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/255]

Последна редакция: 2006-07-30 18:09:19