Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 9

И той, за разлика от мен, продължи в този дух безкрай и, изглежда, никак не го интересуваше, че сега пък аз бях засегнат дълбоко от нелепата му поетичност.

— Не виждам никакъв друг изход, освен да настоявам за женитба — обяви той в заключение.

Думите му прозвучаха като погребален звън. Чудесно знаех какви ще бъдат последиците. Тяхната женитба означаваше край за моя рай. Не знам защо става така, но ако има нещо, за което младите съпруги твърдо настояват, то е приятелите от ергенските години на мъжа да се пръждосат от полезрението им. Никога вече нямаше да бъда поканен в извънградската къща на Септимус.

— Не можеш да направиш това! — казах разтревожено.

— О, признавам, че ще бъде трудно, но мисля, че ще се справя. Разработил съм план. Мерседес може да ме смята за дървеняк, но не съм чак толкова глупав. Ще я поканя в къщата си извън града в началото на зимата. Там, сред тишината и спокойствието на моя рай тя ще почувства, че сърцето й ликува и постепенно ще осъзнае истинската красота на душата ми.

Помислих си, че такъв ефект е извън възможностите дори на неговия рай, но запитах само:

— Не смяташ да й покажеш как можеш да се пързаляш по снега, нали?

— Не, не! — каза той. — Поне не преди да се оженим.

— Дори и тогава…

— Глупости, Джордж — критично започна Септимус. — Съпругата е второто „аз“ на мъжа. На съпругата могат да се доверят най-съкровените тайни на душата. Съпругата…

И той отново се впусна в безкрайни брътвежи по въпроса. Всичко, което можах да изрека отпаднало, бе:

— На ЦРУ това няма да му хареса.

Последва кратък, сбит и пределно ясен коментар за ЦРУ, Съветският съюз, а също Куба и Никарагуа щяха на драго сърце да се съгласят с него.

— Някак ще я убедя да дойде с мен в началото на декември — продължи той. — Надявам се, че ще ни разбереш, Джордж, но ние двамата смятаме да бъдем сами. Знам, че не би ти минало и през ум да пречиш на романтиката, която ще изникне между Мерседес и мен сред тишината и спокойствието на природата. Магнетизмът и усамотението и спрялото време със сигурност ще ни привлекат един към друг.

Познах цитата, разбира се. Това бяха думите, които Макбет изрекъл точно преди да намушка Дънкан. Продължих да гледам приятеля си със студено превъзходство. След месец госпожица Гъм наистина замина за извънградската къща на Септимус, а аз си останах в града.

Не съм бил свидетел на това, което се е случило там. Изслушах само устните показания на Септимус, ето защо не мога да гарантирам за всички подробности.

Госпожица Гъм наистина била плувкиня, но Септимус, питаейки непреодолимо отвращение към това занимание, не я попитал нищо по въпроса. Нито пък госпожица Гъм изпитвала някаква необходимост да насилва с подробности един незадаващ въпроси дървеняк. Поради тази причина Септимус така и не узнал, че любимата му била една от онези смахнати жени, на които им правело удоволствие да надяват банския си костюм посред най-люта зима, да разчупват леда по реките и езерата и да се гмуркат в ледената вода за здравословно, освежаващо плуване.