Читать «Препускане в снега» онлайн

Моят приятел Септимус — заразказва Джордж — беше свиреп млад мъж с вечно начумерено лице и постоянно издути като възглавници бицепси. Той беше седмото дете в семейството и оттук идва името му. Имаше по-млад брат на име Октавиус и по-малка сестра — Нина.

Не знам докъде е стигнала тази прогресия в семейството му, но смятам, че пренаселеността в младежките му години го направи странно влюбен в тишината и самотата в по-зряла възраст.

Когато възмъжа напълно и постигна известен успех с романите си (като теб, стари приятелю, само с тази разлика, че понякога критиците се произнасят доста ласкаво за неговите творби), той се оказа с достатъчно пари, за да се отдаде на перверзната си страст към самотата. С една дума, взе че си купи една изоставена къща в забравено от Бога и от хората място в най-отдалечената от града част на щата Ню Йорк. Там се оттегляше за по-дълги или по-къси периоди от време, за да пише още романи. Не беше чак толкова далече от цивилизацията, но поне докъдето стигаше поглед, панорамата обхващаше безлюдна пустош.

Мисля, че бях единственият човек, поканен някога да гостува в извънградската му къща. Допускам, че ведрото достойнство в държанието ми, както и очарованието и разнообразието на моите истории, са му се понравили. Е, той никога не изясни източника на притегателната ми сила с толкова много думи, но едва ли ще да е било друго.

Разбира се, човек трябва да внимава с него. Всеки, който някога е изпитал приятелското му потупване по гърба (любимия начин на Септимус Джонсън да поздравява хората), знае какво значи да ти счупят прешлен. Все пак неочакваният му изблик на сила бе добре дошъл при първата ни среща.

Бях обсаден от една-две дузини хулигани, които подведени от осанката и поведението ми на човек от висшето общество, допуснаха, че нося със себе си несметни богатства от пари в брой и бижута. Отбранявах се яростно, защото, както обикновено, в този ден нямах нито пени. Добре знаех, че веднъж установили това, те ще се отнесат с мен по най-жесток начин, водени от естественото си разочарование.

Точно в този момент се появи Септимус, погълнат от мисли за поредното си произведение. Шайката отрепки се случи на пътя му и тъй като бе прекалено зает с мислите си, та да върви по друг начин освен по права линия, той ги изхвърляше разсеяно в ляво и дясно по двама или по трима. Налетя на мен в края на мелето точно когато му се яви просветление и той съзря изхода от литературната си дилема, каквато и да е била тя. Приемайки ме като талисман, донесъл щастие, той ме покани на вечеря. Като прецених, че вечерята на чужди разноски е един не по-малък късмет, аз охотно приех.