Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 6

— Идиот! — бе краткият му коментар.

— Погледни снега. Няма никакви отпечатъци

Септимус се втренчи в снега, а после направи няколко бегли забележки от такова естество, че могат да бъдат причислени към категорията на нецензурните.

— А триенето — продължих аз — зависи отчасти от натиска между плъзгащото се тяло и това, по което то се плъзга. Колкото по-малък е натискът, толкова по-малко е и триенето. Тъй като ти нямаш никакво тегло, налягането ти върху снега е равно на нула и затова се плъзгаш по него като че ли си върху най-гладкия лед.

— Какво трябва да направя в такъв случай? Не мога да оставя краката ми да се плъзгат по този начин!

— Нали не те боли? Щом като не тежиш, и по гръб да се пльоснеш, няма да те боли.

— И така да е. Това, че не ме боли, не е достатъчно основание да прекарам остатъка от живота си проснат по гръб в снега.

— Хайде, Септимус, помисли си, че ставаш отново тежък, и се изправи.

Той се намръщи по обичайния си начин и каза:

— Само да си помисля, че съм тежък, а? — но все пак го направи и тромаво се изправи на крака.

Сега бе затънал няколко сантиметра в снега и когато се опита — много предпазливо — да тръгне, това не му костваше по-голямо усилие, отколкото на всеки нормален човек.

— Как го правиш, Джордж? — попита той с много повече уважение в гласа си, отколкото обикновено успявах да предизвикам. — Не съм и помислял, че си такъв голям учен.

— ЦРУ ме принуждава да прикривам големите си научни познания — обясних аз. — Сега си представяй че ставаш по-лек и по-лек и върви както си вървиш. Ще оставяш все по-плитки и по-плитки следи, а снегът ще става все по-хлъзгав. Спри, когато усетиш че става опасно хлъзгав.

Той направи точно каквото му казах, защото ние учените можем да упражняваме силно интелектуално въздействие върху по-низшите смъртни.

— А сега — казах аз — опитай се да се плъзнеш наоколо. Когато искаш да спреш — просто се направи по-тежък, но го прави постепенно, защото иначе ще забиеш нос.

Тъй като беше спортен тип, Септимус веднага усвои майсторлъка. Веднъж сподели, че бил овладял всички видове спорт с изключение на плуването. Когато бил на три годинки, баща му го хвърлил във водата в най-добронамерен опит да го научи да плува, като избегне досадната необходимост от инструкции. В резултат на младия Септимус му трябвали десет минути дишане уста в уста, за да се върне към живота. Изповяда, че това оставило у него страх от водата за цял живот, също и безкрайно отвращение към снега. „Снегът е просто втвърдена вода“, обяви той, точно както би казал Азазел.

При новите условия обаче омразата му към снега не бе очевидна. Той започна да се пързаля наоколо с цепещи въздуха възгласи „Ихуу“, а от време-навреме, като завиваше, се правеше по-тежък и хвърляше пръски сняг. После спираше.

— Почакай! — извика той и се втурна в къщата, а след малко излезе и ако щеш вярвай, но бе прикрепил кънки за ботушите си.

— Учих се да се пързалям по езерото — обясни той, докато ги пристягаше, — но това никога не ми доставяше удоволствие. Все се страхувах, че ледът ще се пропука. Сега мога да се пързалям с кънките по земята без никаква опасност.