Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 4

Азазел каза:

— Ако искаш от мен да променя климата и атмосферните условия в този свят, то най-категорично отказвам. Това ще попадне в графата „Намеса във вътрешните работи на планетата“, което е в противоречие с етичните норми на моя високонравствен народ. Не бих дръзнал и да си помисля да бъда неетичен. Нещо повече, ако бъда обвинен в това, ще ме дадат за храна на ужасната птица Ламел — отвратително създание, на всичкото отгоре с ужасни маниери на хранене. Гнус ме е даже да ти кажа с какво ще се смеси в стомаха си.

— Не бих и помислил да те карам да променяш реда на планетата, Възвишени мой. Бих искал да те помоля за нещо много по-просто. Виж сега, когато вали сняг, снежинките са толкова меки и пухкави, че не могат да издържат тежестта на човек.

— Вие сте си виновни, че сте толкова тежки — каза презрително Азазел.

— Не ще и дума — съгласих се аз, — но бих искал да те помоля да направиш моя приятел по-лек само когато е върху сняг.

Трудно ми бе да задържа вниманието на Азазел. Той продължаваше да негодува:

— Навсякъде втвърдена вода, която покрива цялата земя! — и клатеше глава, като че ли не можеше да възприеме подобна абсурдна идея.

— Можеш ли да направиш приятеля ми по-лек? — попитах аз, атакувайки право в целта.

— Разбира се — възмутено отвърна Азазел. — Необходимо е само да се приложи принципът на антигравитационното поле, което може да бъде възбудено, като се поставят молекулите на водата в определени условия. Не е лесно, но може да стане.

— Почакай! — притесних се аз, като си помислих за опасностите от едно пряко, лишено от гъвкавост приложение на принципа. — Би било разумно да поставиш силата на антигравитационното поле под контрола на моя приятел. Може да му хрумне някой ден да гази във вода.

— Искаш да кажеш да я настроя към вашата груба и недодялана автономна система? Ама твоето нахалство наистина няма граници!

— Само питам — казах смирено аз, — понеже ти знаеш повече. Ако не бях толкова неук, щях да се сетя да не искам такова нещо. И все пак по-добре е да помоля теб, отколкото някой друг от твоя народ.

Тази дипломатична лъжа пожъна очаквания резултат. Азазел изду гърди с цели два милиметра и изписука във високомерен алт:

— Ще стане.

Предположих, че точно тогава Септимус се е сдобил с тази дарба, но не бях сигурен. Беше едва август и нямаше сняг, на който да проверя способностите на Септимус, нито пък бях в настроение за едно припряно пътуване до Антарктика, Патагония или даже Гренландия, за да намеря материал за експеримента.

А и нямаше смисъл да обяснявам на Септимус каква е ситуацията без наличието на сняг за демонстрация. Нямаше да ми повярва. Можеше даже да стигне до нелепото заключение, че аз, представете си, съм пиян.

Но орисниците се оказаха благосклонни към мен. Бях отседнал във вилата на Септимус в края на ноември за, както той го нарече „последно гостуване за сезона“, когато падна необичайно обилен сняг за това време на годината.