Читать «Препускане в снега» онлайн - страница 2

Към края на вечерята бях натрупал доста червени точки в полза на имиджа си и той ме покани да му гостувам в извънградския му пущинак. Тези покани зачестиха. Като се има предвид колко много обичаше самотата, изявлението му, че като е с мен все едно е сам, очевидно прозвуча вместо щедър комплимент.

Първоначално очаквах да видя някоя схлупена къщурка, но грешах напълно. Септимус очевидно изкарваше добри пари от романите си и не бе жалил средства. (Знам, че е доста нелюбезно да говоря за успешни романи в твое присъствие, драги, но, както ми е присъщо — придържам се към фактите.)

Всъщност къщата, макар и усамотена до такава степен, че непрекъснато потръпвах от необоснован страх, бе напълно електрифицирана и отоплена благодарение на генератор в мазето и слънчеви панели на покрива. Похапвахме добре и усърдно се стараехме да изпразним великолепната винарска изба. Живеехме в пълен разкош — нещо, към което винаги съм бил способен да се приспособя с изумителна лекота, независимо от недостатъчния ми житейски опит в това отношение.

Трябва да призная, че беше невъзможно хич да не поглеждаме през прозорците, а тоталната липса на всякакъв декор бе направо потискаща. Не липсваха, ако можеш да повярваш, хълмове и поля, дори и малко езеро. Заобикаляше ни невероятно количество растителност в меланхолично зелено, но нямаше и помен от човешко присъствие — къщи, шосета или нещо друго, което да си струва да гледаш, като изключа редицата от телеграфни стълбове в далечината.

Веднъж след добро похапване и хубаво вино Септимус се изказа експанзивно:

— Джордж, приятно ми е твоето присъствие. След като послушам да говориш, за мен е такова облекчение да се върна към компютъра си, че в резултат от това стилът ми се подобри значително. Чувствай се свободен да идваш по всяко време. Тук — и той махна неопределено с ръка наоколо — ти можеш да избягаш и да се спасиш от всичките си грижи и ядове, които може би те преследват. А когато аз се трудя с компютъра над романа си, ти имаш пълен достъп до книгите ми, до телевизора или хладилника, а сигурен съм, че вече знаеш пътя до винарската изба.

Така си беше. Наистина го знаех. Даже си бях начертал малка пътеводна карта със знака Х на мястото на избата, като внимателно бях разработил няколко алтернативни маршрута.

— Единственото лошо нещо на това убежище от световните беди е, че е затворено от първи декември до тридесет и първи март. Тогава не мога да ти предложа гостоприемството си. Трябва да остана в градската си къща.

Бях сломен от тази новина. Зимата е най-злочестото време за мен. В края на краищата, скъпи ми приятелю, точно тогава кредиторите ми стават най-настоятелни. Тези ненаситни хора, както всеки знае, са достатъчно богати, та да махнат пренебрежително с ръка за няколко жалки цента, които евентуално им дължа. Но те, изглежда, изпитват някакво особено садистично опиянение от възможността да бъда изхвърлен вън посред зима. Снегът ги вдъхновява към нови прояви на ненаситен вълчи глад. Затова най-вече през зимата бих се зарадвал на това убежище.