Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 84

— Не, не мисля — той кисело се усмихна. — Нямаше нищо толкова драматично и благородно. От една страна, съпротивата ми се засили от големия студ, а от друга, от тъжната мисъл, че само няколко сеанса с нея биха ме убили. Нямаше да издържа дълго на такова темпо.

— Е, както и да е, вече си на борда — намеси се Пелорат. — Какво ще правим сега?

— В непосредствено близко бъдеще бързо ще се придвижим през планетната система, докато се отдалечим достатъчно от компорелонското слънце, за да скочим.

— Мислиш ли, че ще ни спрат или проследят?

— Не. Вярвам, че Мица Лизалор действително иска да се махнем колкото е възможно по-скоро и да стоим далеч, за да не бъде сполетяна планетата от отмъщението на Великия Наказател. Впрочем…

— Да?

— Тя смята, че отмъщението със сигурност ще ни настигне. Твърдо е убедена, че никога няма да се върнем. Това, бързам да добавя, не е свързано с евентуалната трайност на моите чувства, които едва ли е имала възможност да прецени. Просто е напълно сигурна, че Земята е такъв страшен носител на нещастие, че всеки, който я търси, трябва да умре.

— Колцина са тръгвали от Компорелон да търсят Земята, за да твърди такова нещо? — запита Блис.

— Съмнявам се, че някой компорелонец изобщо го е правил. Казах й, че тия нейни страхове са си чисто суеверие.

— Сигурен ли си, че ти самият го вярваш, или си се оставил да те разколебае?

— Знам, че във формата, в която ги изразява, опасенията й наистина са чисто суеверие, но въпреки всичко може да са основателни.

— Искаш да кажеш, че ако опитаме да се приземим, радиоактивността ще ни убие?

— Не вярвам, че Земята е радиоактивна. Мисля обаче, че тя се пази. Спомнете си, в библиотеката на Трантор всички справки за нея бяха заличени. Дори прекрасната памет на Гея, в която участва цялата планета — чак до скалните пластове на повърхността и разтопения метал в ядрото й — не се простираше достатъчно назад във времето, та да ни каже нещо. Съвсем ясно е — продължи Тривайз, — че ако има властта да направи това, първичната планета ще може да настройва и умовете, за да ги накара да вярват в нейната радиоактивност. Така никой няма да я търси. Може би тъкмо защото Компорелон е толкова близо, че представлява особена заплаха, Земята се е подсигурила допълнително до такава степен, та дори Дениадор, който е скептик и учен, е напълно убеден в безполезността на издирването й. Казва, че не може да бъде намерена и толкова. Затова и суеверието на министъра изглежда основателно. Ако планетата така грижливо се укрива, няма ли да ни убие или пренастрои, за да не ни позволи да я намерим?

Блис се намръщи.

— Гея…

— Не казвай, че Гея ще ни защити — прекъсна я Тривайз. — След като Земята е успяла да заличи най-ранните спомени на вашия свят, ясно е кой ще победи в един конфликт между нея и него.

Блис хладно попита:

— Откъде знаеш, че спомените са заличени? Възможно е на Гея просто да й е трябвало известно време да развие планетарна памет и сега ние да се връщаме само до момента, когато процесът е завършил. А дори и тези спомени наистина да са изтрити, как можеш да си сигурен, че Земята го е направила?