Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 83

— Наистина ли те е страх, че нещастие ще сполети теб и твоя свят заради моето присъствие?

— Да — твърдо отвърна Лизалор.

После добави, малко по-приглушено:

— Ти вече ми донесе нещастие, защото след като познавам теб, компорелонските мъже ще ми се струват още по-скучни. Ще остана с моя неутолим копнеж. Великият Наказател се е погрижил.

Тривайз се поколеба, преди да отговори:

— Не искам да си променяш мнението по този въпрос, както не искам и да страдаш от излишни страхове. Трябва да знаеш, че това, дето съм ти донесъл нещастие, е чисто суеверие.

— Предполагам, скептикът ти го е казал.

— Знам го, без никой да ми го казва.

Лизалор прокара ръка през лицето си, тъй като изпъкналите й вежди се бяха заскрежили, и прибави:

— Скептиците действително го смятат за суеверие. Но че Най-старият носи нещастие, е факт. Проявявал се е многократно и никакви хитроумни аргументи не могат да скрият истината.

Тя внезапно протегна ръка.

— Сбогом, Голан. Качвай се на кораба при приятелите си, преди нежното ти терминуско тяло да е замръзнало на нашия студен, макар и хубав вятър.

— Сбогом, Мица. Надявам се да те видя, като се върна.

— Да, обеща да се върнеш и аз се опитах да ти повярвам. Дори си казах, че ще изляза да те посрещна на кораба ти в космоса, та нещастието да сполети само мен, а не и моя свят. Само че ти няма да се върнеш.

— Напротив! Ще се върна! Нима ще те изоставя толкоз лесно, след като преживях такова удоволствие? — В този момент Тривайз бе дълбоко убеден, че е искрен.

— Не се съмнявам в романтичните ти пориви, сладки ми терминуски младежо, но тези, които тръгват да търсят Най-стария, не се връщат… никога. Зная го до дъното на душата си.

Тривайз се опитваше да спре тракането на собствените си зъби. Тракаха от студ и не искаше Мица да си помисли, че е от страх.

— И това е суеверие — каза той.

— Въпреки всичко — отвърна тя — е вярно.

28

Приятно беше да е отново в пилотското помещение на „Далечната звезда“. Може да беше тясно, подобно на мехурче-затвор в безкрайното пространство, но все пак бе познато, приветливо и топло.

Блис каза:

— Радвам се, че най-сетне се качи на борда. Чудех се колко дълго ще стоиш долу с министъра.

— Не особено много — отвърна Тривайз. — Студено е.

— Стори ми се — рече геянката, — че ти мина през ума да останеш с нея и да отложиш търсенето на Земята. Не искам да надничам в мислите ти, но бях загрижена за теб и изкушението, с което се бореше, сякаш ми се предаде.

— Напълно си права — отвърна Тривайз. — Макар и за миг, бях раздвоен. Министърът е забележителна жена и никога не съм срещал друга като нея. Ти подсили ли съпротивата ми, Блис?

— Много пъти съм ти казвала, че не бива и няма да се меся в ума ти по никакъв начин, — напомни му тя. — Предполагам, че си победил изкушението със силното си чувство за дълг.