Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 85

— Не знам — поклати глава Тривайз. — Просто споделям с вас догадките си.

Пелорат вметна някак плахо:

— Ако тя е толкова мощна и толкова загрижена да не бъде, как да го кажа, обезпокоявана, каква полза да я търсим? Ти май също смяташ, че няма да го допусне и ако трябва, ще ни убие, за да ни спре. В такъв случай защо не зарежем цялата работа?

— Признавам, може всичко да е именно, както го представяш, Янов, но аз имам силно вътрешно убеждение, че Земята съществува и че трябва да я намеря. И ще я намеря! Пък и Гея твърди, че когато почувствам такава силна вътрешна увереност, съм прав.

— Но как можем да останем живи, след като я намерим, драги приятелю?

— Не е изключено — каза Тривайз, стараейки се да изглежда безгрижен — първичната планета също да оцени моята способност да бъда прав и да ме остави на мира. Но — и това е, което всъщност искам да ви кажа — не съм сигурен, че вие ще останете живи, и то ме тревожи. Тревожеше ме през цялото време, но сега още повече и ми се струва, че трябва да ви върна на Гея и да продължа сам. По начало именно аз реших да търся Земята, а не вие; за мен е важно, а не за вас; аз изпитвам непреодолимото желание… Нека тогава и риска да поема аз. Оставете ме да продължа сам. Янов?

Продълговатото лице на Пелорат се издължи още повече, когато той наведе глава.

— Не отричам, че съм притеснен, Голан, но бих се срамувал да те изоставя. Ще изменя на самия себе си, ако постъпя така.

— Блис?

— Гея няма да те изостави, Тривайз, каквото и да предприемеш. Ако Земята се окаже опасна, Гея ще те закриля, доколкото може. И, във всеки случай, в ролята си на Блис аз няма да изоставя Пел. Така че ако той остава с теб, аз пък оставам с него.

— Добре тогава — мрачно кимна Тривайз. — Дадох ви възможност. Продължаваме заедно.

— Заедно — потвърди геянката.

Пелорат леко се усмихна и стисна рамото му.

— Винаги заедно.

29

— Пел, погледни — каза Блис.

Беше насочила бордовия телескоп на ръка, почти безцелно — просто за да се разнообрази от проучването на легенди за Земята.

Пелорат приближи, обгърна с ръка раменете й и погледна екрана. Виждаше се един от газовите гиганти на компорелонската планетна система, увеличен така, че даваше доста ясна представа за естествените си размери.

На цвят беше меко оранжев, опасан от по-бледи ивици. Гледан от планетната равнина и бидейки по-отдалечен от слънцето, отколкото корабът, гигантът изглеждаше почти като плътен кръг светлина.

— Колко е красиво — не се сдържа Пелорат.

— Централната ивица излиза извън планетата, Пел.

Историкът присви вежди и каза:

— Знаеш ли, Блис, струва ми се, наистина е така.

— Мислиш ли, че е оптическа измама?

— Не съм сигурен. И аз съм космически дилетант като теб. Голан!

Тривайз се отзова на повикването с едно слабо „Какво има?“ и влезе в пилотската стая с леко неугледен вид, сякаш до момента бе дрямал на леглото си с дрехите — както си и беше.

— Моля ви, не пипайте инструментите! — тутакси раздразнено каза той.