Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 86

— Но това е просто телескоп — отвърна Пелорат. — Виж.

Тривайз погледна.

— Газов гигант. Според информацията, която получих, се нарича Галия.

— Как разбра от един бегъл поглед?

— Първо — поясни съветникът, — на разстоянието, на което се намираме от слънцето, и при размерите и орбиталното положение на планетите, които проучих, докато трасирах пътя ни, Галия е единствената, която може да се увеличи до такава степен по това време. Второ, по пръстена.

— Пръстен? — озадачено попита Блис.

— Сега виждате само една тънка бледа линия, защото го наблюдаваме отстрани. Можем да се издигнем над планетната равнина и да получим по-добър изглед. Искате ли?

— Не бих желал да изчисляваш отново разположението и курса, Голан.

— Е, компютърът лесно ще свърши тази работа!

Тривайз седна, постави длани върху очертанията на пулта и те ги поеха. Компютърът, фино настроен към ума му, направи останалото.

„Далечната звезда“, без проблеми с горивото и инерционните усещания, бързо набираше скорост и съветникът отново почувства онази любов към комбинацията компютър — кораб, която реагираше тъй, сякаш собствената му мисъл я задвижваше и ръководеше като мощно и послушно продължение на волята му.

Нищо чудно, че Фондацията искаше да си върне звездолета; нищо чудно, че Компорелон искаше да го задържи за себе си. Единствената изненада беше, че суеверието накара онзи студен свят да се откаже от него.

Надлежно въоръжен, той би могъл да изпревари и победи в бой всеки кораб или комбинация от кораби в Галактиката, при условие, че не се изправи срещу друг себеподобен.

Разбира се, сега не беше надлежно въоръжен. Поверявайки му кораба, кмет Бранно бе достатъчно предпазлива да го лиши от бойните му възможности.

Пелорат и Блис наблюдаваха внимателно как планетата Галия бавно-бавно се наклонява към тях. Показа се горният полюс (неизвестно кой), заобиколен от голяма вихрова окръжност, а долният се скри зад изпъкналостта на сферата.

В горната част тъмната страна на Галия сякаш настъпваше срещу оранжевата светлина и красивият кръг ставаше все по-несиметричен. Централната бледа ивица вече не беше права, а извита, както и тези на север и на юг, но по-забележимо.

Сега тя съвсем отчетливо се простираше извън краищата на планетата в тесни дъги от двете й страни. Не можеше и дума да става за илюзия; наличието й бе очевидно. Това беше пръстен от материя, който опасваше газовия гигант и се скриваше зад него.

— Мисля, че е достатъчно, за да добиете представа — каза Тривайз. — Ако се издигнем над Галия, ще видите пръстена в действителната му форма, концентрично разположен около нея, без никъде да се допира. Вероятно ще забележите, че дори не е един, а са няколко.

— Не съм и предполагал, че е възможно — озадачи се Пелорат. — Какво го задържа в пространството?

— Същото, което държи всички спътници — отвърна Тривайз. — Пръстените се състоят от малки частици, всяка от които обикаля в орбита около планетата. Те са толкова близо до нея, че въздействието на приливите и отливите не им позволява да се слеят в единна маса.