Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 82

— Не е изключено, дори историята да е измислена, координатите да са истински — каза Тривайз.

— Напротив, възможно е — отвърна Дениадор. — Ще ви дам числата. Обаче току-що ми хрумна нещо много забавно — бързата му усмивка проблесна.

— Какво? — попита съветникът.

— Ами ако сред тези числа са координатите на самата Земя?

27

Яркооранжевото компорелонско слънце изглеждаше по-голямо от слънцето на Терминус, но бе разположено ниско над хоризонта и излъчваше слаба топлина. Вятърът, за щастие лек, докосваше с ледени пръсти страните на Тривайз.

Той трепереше в електрифицираното палто, подарено му от Мица Лизалор, която сега стоеше до него.

— Сигурно понякога времето става по-топло, Мица — подхвърли съветникът.

Тя гледаше към слънцето, продължавайки да стои на празния космодрум без никакви признаци за дискомфорт — висока, едра, облечена в палто, по-тънко от това на Тривайз, и сякаш неуязвима за студа.

— Имаме прекрасно лято — отвърна на полувъпроса му Лизалор. — Не е дълго, но нашите посеви за храна са приспособени към него. Сортовете са специално подбрани да израстват бързо на слънцето и да не измръзват лесно. Домашните ни животни са с гъста козина и компорелонската вълна, по общо признание, е най-добрата в Галактиката. Освен това в орбита около Компорелон имаме ферми за тропически плодове. Дори експортираме консервирани ананаси с превъзходен аромат. Повечето хора, които ни познават като студен свят, не знаят това.

— Благодаря ти, че дойде да ни изпратиш, Мица — каза Тривайз, — както и че се съгласи да ни съдействаш в нашата мисия. За свое собствено спокойствие обаче трябва да те попитам дали смяташ, че ще имаш сериозни неприятности.

— Не! — тя гордо поклати глава. — Никакви неприятности. Първо, няма да ме разпитват. Аз ръководя транспорта, което означава, че определям правилата за космодрумите, входните станции и корабите, които пристигат и заминават. Министър-председателят разчита на мен за всичко това и май няма нищо против да не знае подробностите. Пък дори и да ме разпитват, достатъчно е да кажа истината. Правителството ще ме аплодира, задето не съм предала кораба на Фондацията. Народът също, ако решим, че е безопасно да му го съобщим. А самата Фондация няма да узнае.

— Правителството може да е склонно да не връща кораба, но дали ще одобри факта, че си ни оставила да заминем с него?

Лизалор се усмихна.

— Ти си благороден човек, Тривайз. След като така упорито се бори да запазиш кораба си, сега, когато го имаш, си се загрижил за нас — тя посегна към него, сякаш изкушена да изрази нежност с някакъв жест, и с видимо усилие овладя порива си.

После продължи делово:

— Дори да подложат на съмнение моето решение, достатъчно е да им изтъкна, че вие сте търсили и още търсите Най-стария, за да кажат, че съм постъпила добре, като съм се отървала бързо от подобни демони заедно с кораба им. И ще изпълнят ритуала за изкупление поради това, че въобще сме ви пуснали да кацнете тук, макар да не е имало откъде да знаем какво възнамерявате да правите.