Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 81

Айзък Азимов

— Смятате ли, че те ще знаят за Земята? — попита Тривайз.

— Вероятно, тъй като техните светове са по-стари от нашите. Искам да кажа, ако изобщо съществуват някакви космонити, което е крайно съмнително.

— Дори те да не съществуват, световете им ги има и на тях може да са останали летописи.

— Ако, разбира се, откриете тези светове.

Тривайз почти се вбеси.

— Да не искате да кажете, че ключът към Земята, чието местоположение е неизвестно, може да се намери на космонитските светове, чието местоположение също е неизвестно?

Дениадор сви рамене.

— Не сме имали контакти с тях от двайсет хиляди години. Не сме се и сещали дори. И те, като Земята, са потънали в мъгла.

— На колко свята са живели космонитите?

— Легендите говорят за петдесет — подозрително кръгла цифра. Вероятно са били доста по-малко.

— И вие не знаете местоположението на нито един от петдесетте?

— Ами, чудя се…

— Какво се чудите?

— Тъй като първобитната история ми е хоби — неохотно поде Дениадор, — както впрочем и на доктор Пелорат, понякога съм изследвал стари документи с надеждата да открия нещо за ранните времена, искам да кажа нещо повече от легенди. Миналата година се натъкнах на записките на един древен кораб, почти невъзможни за разчитане. Те датираха от много далечна епоха, когато нашият свят още не се е наричал Компорелон. Използваше се името „Балисвят“, което, струва ми се, е ранен вариант на „Света на Бенбали“…

— Публикувахте ли ги? — попита развълнувано Пелорат.

— Не — отвърна Дениадор. — Не искам да скачам, преди да съм сигурен, че в басейна има вода, както гласи старата поговорка. Видите ли, в записките се казваше, че капитанът на кораба е посетил някакъв космонитски свят и е отвел със себе си една космонитка.

— Нали споменахте, че космонитите не приемали посетители — обади се Блис.

— Именно, и точно по тази причина не публикувам материала. Звучи невероятно. Съществуват мъгляви разкази, които биха могли да се тълкуват като легенди за космонитите и за техния конфликт със заселниците — нашите прадеди. Такива легенди има не само на Компорелон, но в най-различни варианти и на много други светове, обаче в едно отношение всичките съвпадат. Космонитите и заселниците не са общували. Не е имало социални контакти, да не говорим за сексуални, и въпреки туй изглежда капитана-заселник и космонитската жена ги е свързвала любов. Това е толкова невероятно, че не виждам шанс подобна история да бъде приета за нещо друго освен, в най-добрия случай, за романтична приказка.

Тривайз изглеждаше разочарован.

— Това ли е всичко?

— Не, съветник, има още нещичко. Открих някакви цифри в останките от бордовия дневник, които е възможно да представляват космически координати. Ако са такива — а честта ми на скептик ме заставя да подчертая, че спокойно може и да не са — интуицията пък ми подсказва, че са именно координатите на три от космонитските светове. Един от тях може би е този, на който капитанът е кацнал и откъдето е отвел своята любима.