Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 80

Лицето на Пелорат беше много сериозно, а ръцете му сякаш рисуваха сфери във въздуха.

— Разбираш ли идеята, Голан?

Тривайз кимна.

— Да. Но разбирам и че нищо не е излязло от нея.

— Теоретически, приятелю, би трябвало тя да има успех. Бедата е, че данните за възникване на световете били съвсем неточни. Всеки свят преувеличавал възрастта си в една или друга степен, а няма лесен начин за определяне на възрастта, който да е независим от легендите.

— Разпадането на въглерод-14 в древните дървета — подхвърли Блис.

— Разбира се, мила — отвърна Пелорат, — но за това е необходимо съдействието на въпросните светове, а те не го оказвали. Никой не искал да бъде опровергана преувеличената възраст, която сам си приписвал, пък и империята не била в състояние да отделя прекалено голямо внимание за такова незначително нещо. Тя имала други грижи.

— Единственото, което Яриф успял да направи — продължи Пелорат, — било да използва само светове на не повече от две хиляди години, чието основаване било акуратно документирано при напълно надеждни обстоятелства. Такива имало малко и макар наистина да се оказали разположени приблизително в сферична симетрия, центърът им се намирал близо до Трантор, имперската столица, защото колонизаторските експедиции за тия относително малобройни светове тръгвали именно оттам. Това, разбира се, е допълнителен проблем. Земята не е единствената изходна точка за заселване на световете. С течение на времето по-старите изпращали свои заселнически експедиции и в разцвета на империята Трантор станал доста голям източник на такива пътешествия. Яриф съвсем несправедливо бил осмян и подигран, а професионалната му репутация — унищожена.

— Разбирам каква е историята, Янов — обади се Тривайз. — Доктор Дениадор, не можете ли да кажете нещо, което да запали дори слаба искрица надежда? Няма ли друг свят, където евентуално би съществувала информация за Земята?

За известно време Дениадор потъна в дълбок размисъл.

— Ами-и — реши се той накрая, разтегляйки думата неуверено, — като скептик трябва да ви кажа, че не съм сигурен, че самата Земя съществува, нито че изобщо някога е съществувала. Обаче… — и пак замълча.

Блис малко нетърпеливо подметна:

— Мисля, че сте се сетили нещо, което може да се окаже важно, докторе.

— Важно? Съмнявам се — промърмори Дениадор, — но може би забавно. Земята не е единствената планета, чието местоположение е мистерия. Същото се отнася за световете на първата група заселници, космонитите, както са известни в нашите легенди. Някои наричат планетите, които те обитавали, просто „космонитски“, други пък — „Забранените светове“. Сега по-често се използва второто.

След малка пауза той продължи:

— В разцвета им, разказва легендата, техните обитатели живеели по няколко века и отказвали да приемат нашите недълголетни прадеди на своята планета. След като сме ги победили, положението се променило напълно. Ние сме ги презрели и оставили да правят каквото щат, като сме забранили на нашите кораби и търговци да имат всякакво вземане-даване с тях. Така тези планети станали „Забранените светове“. Били сме сигурни, твърди легендата, че Великият Наказател ще ги унищожи и без нашата намеса и, изглежда, точно така е станало. Във всеки случай от много хилядолетия насам не ни е известно в Галактиката да се е появявал космонит.