Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 243

— Честно казано, щях да приема като добре дошъл всеки признак за живот.

Пелорат се ококори.

— Да не би все пак да си открил, че Земята е радиоактивна?

— Не съвсем. Само че е топла. Малко по-топла, отколкото очаквах.

— Това лошо ли е?

— Не непременно. Може да е доста топла, но то не я прави безусловно необитаема. Облачната покривка е дебела и е от водна пара, така че тези облаци заедно с един просторен океан биха наклонили везните към поддържане на живота въпреки температурата, която изчислих по микровълновото излъчване. Засега не мога да бъда сигурен. Работата е там, че…

— Да, Голан?

— Ами, ако Земята е радиоактивна, това лесно може да обясни защо е по-топла от очакваното.

— Но не означава, че и обратното е вярно, нали?

— Не. Не, не означава — Тривайз успя да докара на лицето си нещо като усмивка. — Янов, няма смисъл да теоретизираме. След ден-два ще знаем със сигурност какво е положението.

91

Когато Блис влезе в стаята, Фалъм седеше дълбоко замислена на тясното легло. Тя вдигна за миг очи, а сетне пак ги сведе надолу.

Геянката тихо попита:

— Какво има, миличко?

— Защо Тривайз толкова много не ме харесва, Блис? — промълви хлапето.

— Мислиш, че не те харесва?

— Той ме гледа раздразнително… Това ли е вярната дума?

— Би могла да е тя.

— Когато съм близо до него, той ме гледа раздразнително. Лицето му винаги леко се изкривява.

— Сега на Тривайз не му е леко, Фалъм.

— Понеже търси Земята?

— Да.

Соларианчето помисли малко и добави:

— Особено раздразнителен става, когато преместя нещо с ума си.

Блис присви устни.

— Не ти ли казах, че не трябва да го правиш, още повече когато Тривайз е наблизо?

— Вчера бях тук, в тая стая, а той бил до вратата, само че аз не съм го забелязала. Не знаех, че ме е наблюдавал. Играех си с един от Пеловите книгофилми — опитвах се да го накарам да застане на ръб. Нищо лошо не съм правила…

— Фалъм, това го изнервя и аз не желая ти да го вършиш, без значение дали той те гледа или не.

— Да не би да се изнервя, защото не може да го направи?

— Възможно е.

— А ти можеш ли?

Блис бавно поклати глава.

— Не, не мога.

— Но ти не се изнервяш, когато го правя. Пел също не се изнервя.

— Хората са различни.

— Знам! — натърти хлапето с изненадваща ожесточеност, която накара Блис да се намръщи.

— Какво знаеш, Фалъм?

— Аз съм различна.

— Разбира се, нали това казах току-що. Хората са различни.

— Същността ми е различна. Аз мога да местя нещата.

— Вярно е.

С нотка на предизвикателство малката заяви:

— Аз трябва да местя нещата, Блис. Тривайз няма защо да ми се сърди заради туй, а ти не би следвало да ме спираш.

— Но защо трябва да го правиш?

— Това е упражнение. Тренировка… тъй ли е правилната дума?

— Не съвсем. Тренировка.

— Да. Джемби винаги казваше, че аз трябва да тренирам моите… моите…

— Преобразувателни мозъчни дялове?

— Да. И да ги направя силни. Та после, като порасна, да мога да захранвам всички роботи. Дори и Джемби.

— Фалъм, кой е захранвал роботите, след като не си го правила ти?

— Бандър — соларианчето произнесе името като банален факт от битието си.

— Ти познаваше ли Бандър?