Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 243
Айзък Азимов
— Честно казано, щях да приема като добре дошъл всеки признак за живот.
Пелорат се ококори.
— Да не би все пак да си открил, че Земята е радиоактивна?
— Не съвсем. Само че е топла. Малко по-топла, отколкото очаквах.
— Това лошо ли е?
— Не непременно. Може да е доста топла, но то не я прави безусловно необитаема. Облачната покривка е дебела и е от водна пара, така че тези облаци заедно с един просторен океан биха наклонили везните към поддържане на живота въпреки температурата, която изчислих по микровълновото излъчване. Засега не мога да бъда сигурен. Работата е там, че…
— Да, Голан?
— Ами, ако Земята е радиоактивна, това лесно може да обясни защо е по-топла от очакваното.
— Но не означава, че и обратното е вярно, нали?
— Не. Не, не означава — Тривайз успя да докара на лицето си нещо като усмивка. — Янов, няма смисъл да теоретизираме. След ден-два ще знаем със сигурност какво е положението.
91
Когато Блис влезе в стаята, Фалъм седеше дълбоко замислена на тясното легло. Тя вдигна за миг очи, а сетне пак ги сведе надолу.
Геянката тихо попита:
— Какво има, миличко?
— Защо Тривайз толкова много не ме харесва, Блис? — промълви хлапето.
— Мислиш, че не те харесва?
— Той ме гледа раздразнително… Това ли е вярната дума?
— Би могла да е тя.
— Когато съм близо до него, той ме гледа раздразнително. Лицето му винаги леко се изкривява.
— Сега на Тривайз не му е леко, Фалъм.
— Понеже търси Земята?
— Да.
Соларианчето помисли малко и добави:
— Особено раздразнителен става, когато преместя нещо с ума си.
Блис присви устни.
— Не ти ли казах, че не трябва да го правиш, още повече когато Тривайз е наблизо?
— Вчера бях тук, в тая стая, а той бил до вратата, само че аз не съм го забелязала. Не знаех, че ме е наблюдавал. Играех си с един от Пеловите книгофилми — опитвах се да го накарам да застане на ръб. Нищо лошо не съм правила…
— Фалъм, това го изнервя и аз не желая ти да го вършиш, без значение дали той те гледа или не.
— Да не би да се изнервя, защото не може да го направи?
— Възможно е.
— А ти можеш ли?
Блис бавно поклати глава.
— Не, не мога.
— Но ти не се изнервяш, когато го правя. Пел също не се изнервя.
— Хората са различни.
— Знам! — натърти хлапето с изненадваща ожесточеност, която накара Блис да се намръщи.
— Какво знаеш, Фалъм?
— Аз съм различна.
— Разбира се, нали това казах току-що. Хората са различни.
— Същността ми е различна. Аз мога да местя нещата.
— Вярно е.
С нотка на предизвикателство малката заяви:
— Аз трябва да местя нещата, Блис. Тривайз няма защо да ми се сърди заради туй, а ти не би следвало да ме спираш.
— Но защо трябва да го правиш?
— Това е упражнение. Тренировка… тъй ли е правилната дума?
— Не съвсем. Тренировка.
— Да. Джемби винаги казваше, че аз трябва да тренирам моите… моите…
— Преобразувателни мозъчни дялове?
— Да. И да ги направя силни. Та после, като порасна, да мога да захранвам всички роботи. Дори и Джемби.
— Фалъм, кой е захранвал роботите, след като не си го правила ти?
— Бандър — соларианчето произнесе името като банален факт от битието си.
— Ти познаваше ли Бандър?