Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 245

— От него обаче следва друго логическо заключение. На Солария с нейните дълголетни и изолирани космонити смъртните случаи със сигурност са редки и твърде отдалечени в пространството. Който и да е соларианец би трябвало да има много ограничен досег с естествената смърт, а едно дете на възрастта на Фалъм вероятно няма никакъв. Ако тя продължи да размишлява над смъртта на Бандър, ще започне да се чуди защо е станало така и фактът, че това се е случило, когато на планетата сме били ние, чужденците, сигурно ще я доведе до очевидната причина и… ефектът от нея.

— Че сме убили Бандър?

— Не ние убихме Бандър, Пел. Аз го убих.

— Тя не би допуснала подобна възможност.

— Да, но ще трябва да й кажа. В момента хлапето изпитва яд към Тривайз, защото той очевидно е водачът на експедицията. Фалъм от само себе си приема, че трябва да е бил човекът, който е могъл да предизвика смъртта на Бандър. А как бих могла да допусна Тривайз да бъде несправедливо обвинен?

— Но какво значение има това, Блис? Детето не изпитва никакви чувства към ба… е, добре, към майка си. Привързано е само към робота Джемби.

— Обаче смъртта на майката води до смъртта и на нейния робот. Едва не си признах, че съм виновна. Здравата се изкуших.

— Защо?

— За да мога да й го обясня от своя гледна точка. За да я успокоя, преди тя да е разкрила факта чрез разсъждения, които не биха я позволили да намери никакви оправдания.

— Че то беше оправдано. Стана при самозащита. Ако ти бе останала бездейна, в момента всички щяхме да сме мъртви.

— Точно това щях да й кажа, но не успях да се реша. Боях се, че няма да ми повярва.

Пелорат поклати глава и с въздишка сподели:

— Не мислиш ли, че може би щеше да е по-добре, ако не бяхме я взели със себе си. Толкова си нещастна от цялата тази работа.

— Не — гневно отрече Блис, — не говори така! Щях да съм безкрайно по-нещастна да си седя сега тук и да си спомням, че сме оставили едно невинно дете да бъде убито заради онова, което ние сме сторили.

— Такива са обичаите в света на Фалъм.

— Хайде, Пел, не усвоявай Тривайзовия начин на мислене. За изолатите е възможно да приемат подобни неща и повече да не се вълнуват за тях. Принципът на Гея обаче е да спасява, а не да унищожава живота или да остава бездейна, докато някой друг го прави. Всички знаем, че отделни видове живот трябва все пак да достигнат до края си, за да може останалият да оцелее, само че то никога не е безцелно и не бива да води до задънена улица. Беше достатъчно трудно да се понесе смъртта на Бандър, макар и неизбежна; смъртта на Фалъм обаче би прехвърлила всички граници.

— Е, добре — кимна Пелорат. — Предполагам, че си права. Но аз не дойдох да те видя заради проблема с Фалъм, а заради Тривайз.

— Какво му е?

— Блис, безпокоя се за него. Все още изчаква да се изяснят фактите относно Земята и не съм сигурен дали ще може да издържи на напрежението.

— Аз не се опасявам. Струва ми се, че умът му е жизнен и стабилен.

— Всички имаме някакъв предел, не забравяй! Планетата Земя е по-топла, отколкото той е очаквал; сам ми го каза. Подозирам, че си мисли дали тя не е прекалено топла, за да има на нея живот, при все че явно се опитва да се самоубеди и да повярва, че не е тъй.