Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 242

— Казах ти, че съм й помогнала, но също така те информирах, че е ужасно интелигентна. Ако успеем да я прикоткаме, докато все още е достатъчно млада, бихме могли да разберем за соларианците толкова много, че накрая да абсорбираме целия им свят. Той несъмнено ще ни бъде от полза.

— А не ти ли идва на ум, че те са патологични изолати дори и по моите стандарти?

— Като част от Гея няма да останат такива.

— Мисля, че грешиш, Блис. Според мен, това соларианско дете е опасно и трябва да се отървем от него.

— Как? Да я изхвърлим през въздушния шлюз? Да я убием, да я накълцаме и да я прибавим към хранителните си запаси?

— О, Блис — възмути се кротко Пелорат.

— Отвратителни и съвършено непредизвикани асоциации — заяви съветникът и за момент се ослуша. Флейтата звучеше без грешки и колебания, а те разговаряха полушепнешком — Когато всичко свърши, ще трябва да я върнем на Солария и да се уверим, че ужасната й планета е откъсната веднъж завинаги от останалата Галактика. Чувствам, че трябва да бъде така. Не й вярвам и се боя от нея.

Блис се позамисли и след туй каза:

— Тривайз, зная, че владееш някаква способност да стигаш до вярното решение, но освен това разбирам, че Фалъм ти е антипатична още от самото начало. Подозирам, че това може да е просто защото на Солария те унижиха и в резултат си развил яростна ненавист към планетата и нейните обитатели, но тъй като не мога да докосвам ума ти, няма как да бъда сигурна. Моля те да си припомниш обаче, че ако не бяхме взели Фалъм с нас, сега щяхме да сме на Алфа — мъртви и, предполагам, вече погребани.

— Знам, Блис, но дори и това…

— А нейната интелигентност заслужава похвали, не завист.

— Не й завиждам, боя се от нея.

— От интелигентността й?

Съветникът замислено облиза устни.

— Не, не точно.

— Тогава от какво?

— Не зная. Блис, ако знаех от какво се страхувам, може би нямаше да ме е страх. Това е нещо, което не ми е съвсем ясно — гласът му затихна, сякаш той заговори на самия себе си. — Галактиката изглежда е претъпкана с казуси, които не разбирам. Защо избрах Гея? Защо трябва да открия Земята? Има ли в психоисторията някакво липсващо допускане? И ако го има, какво е то? На всичкото отгоре — защо Фалъм така ме тревожи…

— За нещастие не мога да отговоря на нито един от тези въпроси — Геянката стана и излезе от стаята.

Пелорат я изпрати с поглед, а сетне рече:

— Голан, нещата положително не са толкова черни. Ние се приближаваме все повече и повече към планетата, а щом веднъж стигнем до нея, може би всички загадки ще бъдат решени. Поне досега нищо не полага каквито и да било усилия, та да ни попречи…

Очите на Тривайз се стрелнаха към него и той тихо каза:

— Ще ми се нещо да ни бе попречило.

— Наистина ли? — попита историкът. — Че защо?