Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 241

— Имам го, но не желая да заложа всичко на едно предчувствие — съветникът изгледа съдържанието на лъжицата си, преди да я пъхне в уста, и оповести:

— Да знаете, липсва ми рибата, която ядохме на Алфа. Май само три пъти похапнахме там.

— Жалко, наистина — съгласи се Пелорат.

— Е, — рече Блис, — посетихме пет свята и се наложи да напуснем всеки от тях толкова спешно, че така и не намерихме време да попълним хранителните си запаси и да си осигурим разнообразие. Дори когато светът можеше да предложи храна, както например Компорелон, Алфа и…

Не довърши, понеже Фалъм бързо вдигна очи и го стори вместо нея:

— Солария! Не можахте ли да вземете храна оттам? На Солария има много храна — колкото на Алфа, при това по-добра.

— Зная, Фалъм — каза Блис. — Просто нямахме време.

Хлапето впи очи в нея.

— Блис, ще видя ли пак някога Джемби? Кажи ми истината.

— Би могла, ако се върнем на Солария.

— А ще се върнем ли някога?

Геянката се поколеба.

— Не мога да ти отговоря.

— Сега отиваме на Земята, нали? Това не беше ли планетата, от която ти ми каза, че произлизаме всички?

— Откъдето произлизат нашите прадеди — поправи я Блис.

— Аз мога да кажа „предци“ — настоя Фалъм.

— Да, отиваме на Земята.

— Защо?

— Че кой не би желал да види света на своите предци? — лекомислено заяви Блис.

— Струва ми се, става дума за нещо повече. Изглеждате обезпокоени.

— Защото никога не сме били тук по-рано. Не знаем какво можем да очакваме.

— Не, има нещо повече.

Блис се усмихна.

— Фалъм, миличка, нали вече приключи с яденето? Защо не идеш в стаята си и не направиш една малка серенада с флейтата? Ти свириш все по-красиво. Хайде! — и тя ускори движението на соларианчето с едно леко потупване по задните части. Фалъм излезе, като се обърна само веднъж, за да отправи замислен поглед към Тривайз.

Съветникът също се загледа след нея с явно неодобрение.

— Това нещо чете ли умовете?

— Не я наричай „нещо“ — сряза го Блис.

— Добре, тя чете ли мислите? Би трябвало да можеш да го разбереш.

— Не, не ги чете. Гея също не го прави. Нито пък хората от Втората фондация. Четенето на умове в смисъл като да подслушаш нечий разговор или да схванеш определени чужди идеи не е нещо, което може да бъде постигнато сега или дори в предвидимото бъдеще. Успяваме да долавяме, да тълкуваме и до известна степен да манипулираме чувствата, но то изобщо не е същото.

— Откъде знаеш, че тя не е в състояние да прави това, за което ти предполагаш, че не може да бъде направено?

— Защото, както сам току-що каза, би трябвало да мога да го разбера.

— Ами ако те манипулира така, че не осъзнаваш реалността на подобен факт?

Блис извъртя очи към тавана.

— Мисли с главата си, Тривайз. Дори н да имаше необикновени способности, Фалъм не би могла да постигне нищо с мен, защото аз не съм Блис, а Гея. Непрекъснато го забравяш. Знаеш ли каква е менталната инерция на една цяла планета? Смяташ ли, че някой самотен изолат, колкото и да е надарен, би могъл да я преодолее?

— Блис, и ти не знаеш всичко, така че не бъди прекалено уверена — заинати се Тривайз. — Това нещо… Тя не е от много отдавна с нас. За толкова кратко време аз не бих съумял да науча друго от един напълно непознат език, освен отделни елементарни фрази, докато Фалъм вече идеално говори галактически и на практика речникът й не е по-беден от моя или твоя. Да, знам, че й помагаш, но ми се иска да престанеш.