Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 244

— Разбира се. Гледала съм го много пъти. Аз щях да бъда следващият владетел на имението. Имението Бандър щеше да стане имението Фалъм. Така ми обясни Джемби.

— Имаш предвид, че Бандър е идвал в твоето…

От потрес устните на детето очертаха почти идеална окръжност. Със задавен глас то каза:

— Бандър никога не би дошъл… — дъхът му за момент секна, а после с известно усилие отрони:

— Гледала съм изображението на Бандър.

Блис колебливо попита:

— Как се отнасяше Бандър към теб?

Фалъм я стрелна леко озадачено.

— Питаше ме дали имам нужда от нещо, дали ми е добре. Само че Джемби беше до мен, така че аз никога нямах нужда от нищо и винаги ми беше добре.

Главицата й се приведе и тя се втренчи в пода. После затули с длани очи и изхлипа:

— Обаче Джемби спря. Мисля, че понеже Бандър… също е спрял. Не е ли тъй?

Блис остана безмълвна. Фалъм добави:

— Когато ме върнеш обратно на Солария, аз ще захраня Джемби и всички останали роботи и пак ще бъда щастлива.

И вече неудържимо се разхълца.

— Не си ли щастлива с нас, Фалъм? — кротко попита Геянката. — Макар и мъничко? Поне понякога?

Соларианчето вдигна облятото си в сълзи лице към нея и гласът му потрепна, когато поклати отрицаващо глава.

— Искам Джемби.

Блис нежно прегърна детското телце.

— О, Фалъм, как бих желала да ви събера отново с Джемби… — и изведнъж осъзна, че също плаче.

92

Пелорат влезе и ги завари именно така. Закова се на място и попита:

— Какво има?

Геянката се отдръпна и затърси някаква носна кърпичка, за да си избърше очите. Успя само да поклати глава и Пелорат моментално повтори с нарастваща загриженост:

— Но какво има?

— Фалъм, почини си малко — каза младата жена. — Аз ще помисля как да пооправя нещата. И помни, че те обичам по същия начин, по който те обичаше и Джемби.

Хвана Пелорат за лакътя и набързо го изведе във всекидневната.

— Нищо няма, Пел. Нищо.

— Значи Фалъм, нали? Джемби все още й липсва.

— Ужасно. И нищичко не можем да направим. Мога само безкрайно да й повтарям, че я обичам — и аз наистина я обичам. Как да не обичаш такова интелигентно и добро дете? Ужасно интелигентно. Тривайз дори мисли, че е прекалено интелигентно. Знаеш ли, тя е виждала Бандър като холографско изображение. Тоя спомен обаче не я трогва; говори много хладнокръвно и естествено за него и аз разбирам защо. Единственото, което ги свързва е, че имението е било собственост на Бандър, а Фалъм е щяла да бъде следващият собственик. Никакви други взаимоотношения.

— Не осъзнава ли, че Бандър й е баща?

— Не баща, а майка. Щом сме решили, че трябва да приемем малкото за същество от женски пол, значи същото се отнася и за Бандър.

— Все едно, мила Блис. Тя съзнава ли родителските взаимоотношения?

— Не зная дали би разбрала какво е това. Възможно е, макар с нищо да не го показва. Обаче, Пел, тя е стигнала до извода, че Бандър е мъртва, тъй като се е досетила, че дезактивирането на Джемби трябва да е дошло в резултат от липсата на захранване, а след като Бандър е осигурявала захранването… Тази проницателност ме плаши.

— Защо ще се плашиш, Блис? — разсеяно попита историкът. — В края на краищата това е само едно логическо заключение.