Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 229

— Ето, духай през това.

— Знам, знам — нетърпеливо рече хлапето и посегна към флейтата.

Хироко инстинктивно я отдръпна и я вдигна над главата си.

— Духай, миличко, но не пипай.

Фалъм изглеждаше разочарована.

— Тогава може ли просто да я погледам? Няма да я пипам.

— Разбира се.

Тя пак протегна инструмента си и соларианчето жадно го загледа.

В този миг флуоресцентното осветление в залата едва-едва помръкна и се разнесе звук от флейта — малко несигурен и треперлив.

От изненада Хироко насмалко не изтърва своята музикална тръба, а Фалъм изкрещя:

— Успях! Успях! Джемби каза, че някой ден ще мога да го направя!

— Ти ли предизвика този звук? — попита Хироко.

— Да, аз. Аз го направих.

— Но как го стори, чедо?

Намеси се Блис, почервеняла от объркване:

— Съжалявам, Хироко. Ще я отведа.

— Не — рече алфианката. — Искам тя да го направи пак.

Неколцина от най-близко стоящите се скупчиха да гледат. Фалъм смръщи вежди, сякаш се напрягаше с всички сили. Флуоресцентните лампи отслабнаха още повече и отново се чу звукът на флейтата — този път чист и стабилен. После той внезапно стана хаотичен, а металните предметчета по дължината на дървения цилиндър се задвижиха сякаш по своя воля.

— Малко по-различно е от… — изпъшка Фалъм, сякаш дъхът й, а не задвиженият от енергията въздух, бе задействал флейтата.

(Междувременно Пелорат бе успял да прошепне на Тривайз: „Сигурно преобразува енергията на електрическия ток, който захранва флуоресцентните лампи.“)

— Опитай пак — помоли със задавен глас Хироко.

Хлапето притвори очи. Сега тонът бе по-мек и по-добре контролиран. Флейтата засвири сама, управлявана не с пръсти, а от странната енергия, получена чрез все още незрелите дялове в мозъка на Фалъм. Тоновете, които отначало се изсипваха почти хаотично, бързо се подредиха в музикална фраза и сега вече всички в залата се насъбраха около Хироко и соларианчето. Младата жена внимателно придържаше флейтата с палец и показалец в двата й края, а Фалъм, затворила очи, управляваше въздушния поток и движението на клапите.

— Това е мелодията, която свирих аз — прошепна Хироко.

— Помня я — каза Фалъм, леко кимвайки с глава без да наруши концентрацията си.

— Не изпусна нито една нота — удиви се алфианката, когато етюдът свърши.

— Само че не беше правилно, Хироко. Ти не го изсвири правилно.

— Фалъм! — отсече Блис. — Не е вежливо. Не трябва…

— Моля, не се бъркай — безапелационно я сряза Хироко. — Защо, чедо, да не е правилно?

— Защото аз бих го изсвирила другояче.

— Покажи ми как.

Флейтата отново засвири, но по-усложнена мелодия, тъй като силите, които натискаха клапите, го правеха по-бързо, в по-сполучлива последователност и с по-изпипани комбинации. Музиката бе сложна, безкрайно емоционална и затрогваща. Хироко стоеше като глътнала бастун, а в залата можеше да се чуе и муха.

Дори и след като Фалъм престана да свири, тишината сякаш продължаваше да звучи, докато алфианката не си пое дълбоко дъх и не рече:

— Малко мое, изпълнявало ли си някога по-рано тази мелодия?