Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 227

Съветникът забеляза, че залата бе пълна само наполовина и мнозинството от публиката се състоеше от жени — вероятно защото голяма част от мъжете се намираха в морето.

Пелорат го побутна и прошепна:

— Имат електричество.

Той внимателно огледа вертикалните тръби по стените, както и прикрепените към тавана. Излъчваха мека светлина.

— Флуоресценция — констатира Тривайз. — Съвсем примитивно.

— Да, но вършат работа. В нашите стаи и в пристройката също имаме такива. Мислех си, че са просто декоративни. Ако успеем да разберем как да ги задействаме, няма да ни се налага да стоим в тъмното.

— Можеха да ни обяснят — с леко раздразнение отбеляза Блис.

— Мислели са, че знаем — предположи историкът, — че всеки би трябвало да знае толкова елементарно нещо…

Иззад параваните се появиха четири жени и се настаниха на празното място пред столовете. Всяка носеше някакъв инструмент от лакирано дърво, чиято форма не можеше да се опише лесно. Инструментите се различаваха преди всичко по размерите си. Първият бе съвсем малък, другите два — малко по-големи, а четвъртият — значително по-обемен. Жените държаха в ръка и по една дълга пръчка.

Щом влязоха, публиката леко засвирка и четирите алфианки се поклониха в отговор. Гърдите им бяха доста стегнато привързани с ивица прозрачен плат, изглежда за да не се докосват до инструментите.

Тривайз разтълкува подсвиркванията като знак за одобрение или за предвкусване на нещо приятно и реши, че ще бъде учтиво да се присъедини и той. Примерът му бе последван от Фалъм, която издаде звук, далеч по-мощен от обикновено подсвиркване, така че държанието й за момент привлече вниманието на присъстващите. Блис обаче я спря, като я побутна с ръка.

Без никакви особени приготовления три от жените сложиха инструментите си под брадичките, а най-големият остана подпрян на пода между краката на четвъртата. Дългите пръчки в десните им ръце се задвижиха напреко на струните почти по цялата си дължина, докато пръстите на левите бързо затанцуваха в горния край на същите тези струни.

Това, помисли си Тривайз, ще да е „скърцането“, което бе очаквал. Само че въобще не звучеше като скърцане. Изсипаха се меки и мелодични поредици от ноти; всеки инструмент правеше нещо самостоятелно, а като цяло звуците се наслагваха определено приятно.

Нямаше я, разбира се, безкрайната сложност на електронната музика („истинската“, както единствено можеше да я охарактеризира Тривайз) и се долавяше известно еднообразие. Постепенно обаче слухът му се пригоди към странната звукова система и той започна да различава някои тънкости. Сигурно е доста изморително да го правиш по този начин, помисли си съветникът, затъжил се за ефектите и математическата точност и чистота на истинската музика, но сетне му мина през ума, че ако послуша достатъчно дълго тези прости дървени устройства, току-виж започнал да харесва непринудената им звучност.