Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 230

— Не — отвърна детето, — по-рано използвах единствено пръстите си, а тях не мога да движа по този начин — и простичко, без следа от самохвалство добави:

— Никой няма да може.

— Искаш ли да изсвириш още нещо?

— Трябва да си го измисля.

— Тоест да импровизираш?

Фалъм сбърчи вежди и погледна към Блис. Геянката кимна и соларианчето отговори:

— Да.

— Тогава, моля те, направи го — настоя Хироко.

Хлапето застина и минута-две сякаш размишляваше, а сетне започна бавно една много проста поредица от ноти, звучаща направо приспивно. Флуоресцентните лампи притъмняваха и просветваха в зависимост от това дали изразходваната енергия се усилваше или отслабваше. Никой не им обръщаше особено внимание, защото изглеждаше, че това е ефект от музиката, а не нейна причина — все едно някакъв призрачен електрически дух се подчиняваше на заповедите на звуковите вълни.

Комбинацията от ноти се повтори малко по-гръмко; сетне по-усложнена, а после във вариации, които без да губят основната тема, започнаха да стават все по-енергични и вълнуващи, карайки слушателите да затаят дъх. Накрая мелодията затихна далеч по-бързо, отколкото се бе усилвала — с ефекта на шеметно пикиране, което сякаш имаше за цел да смъкне присъстващите на земята, макар те да продължаваха да изпитват усещането, че се реят високо из въздуха.

Последва истински пандемониум, който процепи тишината, и дори привикналият към съвършено различна музика Тривайз тъжно си помисли: „Вече никога няма да чуя това отново.“

Когато отново се възцари нежеланото беззвучие, Хироко подаде флейтата си.

— Вземи, Фалъм, тя е твоя!

Соларианчето се пресегна е радост, но Блис улови протегнатата му ръка и рече:

— Не можем да я вземем, Хироко. Това е ценен инструмент.

— Имам друга, Блис. Не е толкова хубава, но така и трябва да бъде. Тази принадлежи на човека, който ще свири най-добре с нея. Никога не съм чувала такваз музика и грешно би било аз да притежавам инструмент, дето няма да използвам наспроти възможностите му. Ще ми се да знаех обаче как може да бъде накаран той да свири, без да го докосват!

Фалъм пое флейтата и я притисна към гърдите си с израз на дълбоко задоволство.

83

И двете отделения на жилището им бяха осветени с по една флуоресцентна лампа. Трета се намираше в пристройката. Светлината бе мъждива и не ставаше за четене, но поне стаите вече не бяха съвсем тъмни.

Въпреки това не бързаха да влязат вътре. Небето бе обсипано със звезди — нещо направо омайващо за човек, роден на Терминус, където небосводът беше почти беззвезден и се забелязваше единствено мъждивият, смален от перспективата, облак на Галактиката.

От страх да не се загубят или препънат в тъмното Хироко ги бе придружила до спалните им. По целия път обратно тя държа соларианчето за ръката, а след като им запали лампите, остана навън с тях, все така вкопчена в хлапето.

Блис реши да направи още един опит, тъй като за нея бе ясно, че девойката е в състояние на дълбок емоционален шок:

— Наистина, Хироко, не можем да вземем флейтата ти.

— Не, тя трябва да принадлежи на Фалъм — въпреки категоричността си алфианката оставаше разстроена.