Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 228

Концертът продължи около четиридесет и пет минути, преди на празното място да излезе Хироко. Тя моментално забеляза Тривайз, седящ на първия ред, и му се усмихна. А той от все сърце се присъедини към лекото одобрително свиркане на публиката. Девойката изглеждаше прекрасна с дългата си, изключително оригинална пола и голямото цвете в косите. Не бе препасала нищо върху гърдите си, тъй като очевидно нямаше опасност те да се допрат до инструмента.

Той се оказа тъмен дървен цилиндър с дължина около две трети от метъра и почти два сантиметра дебел. Хироко го вдигна към устните си и духна в отвора близо до единия му край, като издаде тънък, приятен звук, чиято височина се променяше, когато пръстите й натискаха някакви метални пластинки, разположени по дължината на цилиндъра.

Още при първата нота Фалъм стисна ръката на Геянката и възкликна:

— Ето това е… — последва думата, която преди бе прозвучала като „фийфлей“.

Блис строго поклати глава към нея и соларианчето настоя с по-тих глас:

— Наистина е така!

Погледите на другите пак се насочиха към хлапето. Блис сложи здраво длан на устните му и се приведе, за да прошепне почти нечуто едно заповедническо „Тихо!“ в ухото й.

След чуй то безмълвно се заслуша в свиренето на Хироко, ала пръстите му спазматично се движеха, сякаш натискаха разположените по дължината на цилиндъра пластинки.

Последният изпълнител на концерта бе един възрастен мъж с окачен на раменете му инструмент с нагъната средна част. Той го разпъваше и свиваше, като същевременно дясната му ръка пробягваше по редичката бели и черни предмети в единия край, натискайки ги поотделно или на групи.

На Тривайз този звук се видя особено тежък, едва ли не варварски и неприятен като спомена за лая на кучетата на Аврора. Не че инструментът беше лаещ, но предизвикваше подобни асоциации. Блис също изглеждаше тъй, сякаш би искала да си запуши ушите с длани, а и Пелорат се бе смръщил. Комай единствено Фалъм изпитваше удоволствие, тъй като леко потрепваше с крак и когато съветникът я забеляза, за своя собствена изненада осъзна, че в музиката действително има някакво пулсиране, съвпадащо с потропването на хермафродитчето.

Най-накрая всичко свърши и се разнесе истинска буря от свиркане, над което определено доминираше вибриращият звук, издаван от Фалъм.

Сетне публиката се разпадна на отделни групички, бързо станали тъй гласовити и шумни, каквито изглежда бяха алфианците при всички свои обществени изяви. Музикантите, свирили на концерта, застанаха в предната част на залата и заприказваха с дошлите да ги поздравят. Фалъм се изплъзна от ръката на Геянката и изтича до Хироко.

— Хей — викна запъхтяна тя, — дай ми да видя…

— Кое да видиш, миличко? — попита Хироко.

— Онова нещо, с което правеше музика.

— О — разсмя се девойката. — Това е флейта, малката ми.

— Може ли да я видя?

— Добре — алфианката отвори една кутия и извади инструмента. Беше разделен на три части, но тя бързо ги сглоби и го подаде на Фалъм с мундщук, обърнат към устните й.