Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 231

Тривайз продължаваше да гледа небето. Нощта бе наистина тъмна — тъмнина, която почти не се нарушаваше от бледите струйки, идващи откъм собствените им стаи и още по-малко от слабите искрици на по-отдалечените къщи. Той попита:

— Хироко, виждаш ли онази ярка звезда? Как се нарича?

Момичето небрежно погледна нагоре и отвърна без особено желание:

— Това е Придружителя.

— Защо му викат така?

— Обикаля около нашето слънце веднъж на всеки осемдесет стандартни години. По това време е вечерна звезда. Можеш да го видиш и през деня, когато лежи над хоризонта.

Добре, помисли си Тривайз, не е съвсем невежа в астрономията. После каза:

— Знаеш ли, че Алфа има още един придружител, твърде мъничък и слаб, който е много по-далеч от тази звезда. Не може да се види без телескоп.

(Самият той не го бе виждал, нито си бе правил труда да го потърси, обаче корабният компютър имаше съответната информация в базите данни.)

Тя пак незаинтересовано отговори:

— Казвали са ни в училище.

— Ами какво ще речеш за онези там? Виждаш ли ги — шестте звезди, подредени на зигзаг?

— Това е Касиопея — отвърна Хироко.

— Така ли? — изненада се Тривайз. — Коя точно от всички?

— Всичките. Целият зигзаг. Това е Касиопея.

— Защо се нарича така?

— Не притежавам туй знание. Нищо не отбирам от астрономията, уважаеми Тривайз.

— А онази, най-ниската звезда от зигзага, дето е по-ярка от другите? Тя коя е?

— Звезда. Не знам името й.

— Но като се изключат двете придружителки, от останалите тя е най-близо до Алфа. Само на един парсек.

— Тъй ли думаш? Не знаех и това — чистосърдечно си призна Хироко.

— Не би ли могла да е слънцето, около което се върти Земята?

Алфианката погледна към звездата с лек проблясък на интерес.

— Никога не съм чувала някой да казва тъй.

— Не мислиш ли, че може да е тя?

— Как смея да река? Никой не знае къде би могла да е Земята. Аз… сега трябва да те оставя. Моята смяна на полята е утре сутрин, преди плажния фестивал. Ще те видя там, веднага след обяда. Да?

— Сигурно, Хироко.

Тя си тръгна изведнъж, почти бежешком в тъмнината. Съветникът се загледа подире й, а сетне се присъедини към останалите в слабо осветената къщичка.

— Блис — попита той след малко, — можеш ли да определиш, дали Хироко лъжеше за Земята?

Геянката поклати глава.

— Не мисля. Беше страхотно напрегната — нещо, което не долавях, преди концертът да свърши. Беше напрегната още преди да я заразпитваш за звездите.

— Понеже подари флейтата си?

— Възможно е. Не знам. — Тя се обърна към хермафродитчето:

— Хайде, Фалъм, искам да си отидеш в стаята. Като се приготвиш за лягане, иди в пристройката, използвай гърнето, а сетне си измий ръцете, лицето и зъбите.

— Може ли да посвиря на флейтата, Блис?

— Съвсем за малко и много тихичко. Разбра ли ме? И щом ти кажа, трябва да престанеш.

— Да, Блис.

Тримата останаха сами; Геянката се настани на единствения стол, а мъжете седнаха всеки на своето легло.

— Има ли някакъв смисъл да стоим повече на тази планета? — попита тя.

Тривайз сви рамене.

— Никога не сме обсъждали проблема за Земята във връзка с древните инструменти, а тук бихме могли да открием още нещо. Може също да се окаже, че си е струвало да изчакаме риболовната флотилия да се завърне. Не е изключено рибарите да добавят едно-друго, което домоседите не знаят.