Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 226

Соларианчето мигновено придоби измъчен вид, но Блис продължи:

— Аз ще седна от дясната ти страна и ще те подкрепям. Пел ще бъде от другата ти страна, а Тривайз — срещу теб. На никого няма да даваме да те заговаря, а и ти няма да е нужно да заговаряш когото и да било.

— Ще се опитам, Блис — изцвърча Фалъм с най-високите си тонове.

— После — каза Геянката, — някои алфианци ще правят музика за нас по техния специален начин. Знаеш ли какво е музика?

Тя затананика най-добрата имитация на електронна хармония, на която бе способна. Лицето на Фалъм грейна.

— Имаш предвид… — последната дума бе изречена на солариански език и хлапето внезапно запя.

Очите на Блис се разшириха. Мелодията беше прекрасна, макар и някак необуздана, и учудващо богата на трели.

— Точно така — вметна Тривайз. — Музика.

Фалъм развълнувано заобяснява:

— Джемби правеше — тук се поколеба, а сетне реши да използва галактическата дума — музика през цялото време. Той правеше музика с… — последва отново дума на нейния език.

Блис неуверено я повтори:

— С фийфлей?

Детето се разсмя.

— Не фийфлей, а…

Когато чу двете думи, произнесени една след друга, Геянката долови разликата, но се усъмни, че ще успее да възпроизведе точно новата. Вместо това попита:

— А как изглежда?

Все още ограниченият галактически речник на хермафродитчето не бе достатъчен за описание, а и жестовете му не предизвикаха особено ясна представа за инструмента в очите на Блис.

— Показа ми как да използвам… — гордо обясняваше Фалъм. — Аз правех пръстите си също като Джемби, но той рече, че скоро няма да ми се налага да…

— Чудесно, миличка — обобщи Блис. — След като вечеряме, ще видим дали алфианците са толкова добри, колкото е бил твоят Джемби.

Очите на Фалъм заблестяха и приятните мисли за това, което ги очакваше, й помогнаха да издържи разточителната вечеря въпреки тълпите, смеха и шума наоколо. Само веднъж, когато съвсем близо до тях разсипаха някакво блюдо и се разнесоха възбудени писъци, соларианчето като че се поизплаши, ала Блис бързо го притисна към себе си с топъл закрилнически жест.

— Чудя се дали ще можем да се уредим да ядем сами — измърмори тя на Пелорат. — Иначе ще трябва скоро да се махнем от този свят. И без туй ми е достатъчно зле, че поглъщам толкова много изолатски животински протеин. Ако не друго, то поне да мога да го правя на спокойствие.

— Сега са в повишено настроение — примирително рече историкът. Явно бе готов да изтърпи всичко, само и само да изследва примитивното поведение и вярвания.

…После вечерята привърши и разгласиха, че след малко иде редът на музикалния фестивал.

82

Залата, в която щеше да се проведе той, бе голяма горе-долу колкото трапезарията и в нея имаше сгъваеми седалки (доста неудобни, както съвсем скоро откри Тривайз) за около сто и петдесет души. Като почетни гости посетителите бяха отведени на първата редица и алфианците вежливо и благосклонно изкоментираха облеклото им.

Двамата мъже бяха голи от кръста нагоре и колкото пъти се сетеше за това или случайно погледнеше със самодоволно одобрение към тъмноокосмения си гръден кош, Тривайз неволно стягаше коремните си мускули. Пелорат наблюдаваше с пламнали очи всичко наоколо и бе съвсем безразличен към външния си вид. Блузата на Блис привличаше прикрити озадачени погледи, но гласно никой нищо не спомена за нея.