Читать «Фондация и Земя» онлайн - страница 225

— Оня с античните инструменти?

— Точно така.

— Между другото какво им е античното? Примитивните компютри ли?

— Не, не. Точно там е въпросът. Това изобщо не е електронна, а механична музика. Те доста подробно ми я описаха. Скърцат на струни, надуват тръби и блъскат по разни повърхности.

— Надявам се, че си измисляш — ужаси се Тривайз.

— Не, не си измислям. Пък и подразбрах, че твоята Хироко ще духа в една от тръбите — забравих й името, — така че точно ти би трябвало да си в състояние да го понесеш.

— Що се отнася до мен — заяви Пелорат, — ще отида с удоволствие. За примитивната музика зная много малко и бих желал да я чуя.

— Тя не е „моята Хироко“ — студено отбеляза Тривайз, — това първо. Второ, мислиш ли, че инструментите са от типа, който някога е бил използван на Земята?

— Така предполагам — отвърна Блис. — Поне алфианките твърдят, че са били изобретени много преди техните предци да се преселят тук.

— В такъв случай — каза съветникът, — може би ще си струва да изслушаме всичкото туй скърцане, свиркане и дънене заради информацията, която е възможно да ни даде то за Земята.

81

Странно, но най-развълнувана от перспективата за една музикална вечер изглеждаше Фалъм. Тя и Блис се изкъпаха в малката пристройка зад жилището им. Банята беше с течаща вода — гореща и студена (или, по-скоро, топла и хладна), леген и подвижен умивалник. Беше съвършено чиста и използваема и на късното следобедно слънце бе дори добре осветена, така че радваше окото.

Както винаги Фалъм бе като хипнотизирана от гърдите на Блис, а Геянката се принуди да обясни (тъй като хлапето вече разбираше галактически), че на нейния свят хората изглеждат по този начин. На което Фалъм естествено запита „Защо?“ и Блис, след като помисли малко и реши, че няма как да отговори вразумително, използва универсалното „Защото така!“

Щом приключиха, тя помогна на Фалъм да облече долната си дреха, дадена й от алфианците, и успя някак да закрепи полата над нея. Стори й се съвсем разумно да я остави необлечена от кръста нагоре. Тя самата, макар също да използва алфиански дрехи за под кръста (доста тесни на хълбоците), си сложи блузата. Изглеждаше глупаво да не показва гърдите си в едно общество, където всички жени го правеха, още повече че нейните не бяха прекалено големи и не по-зле оформени от онези, които бе видяла досега, но в края на краищата реши така.

На свой ред в пристройката влязоха двамата мъже. Тривайз изръмжа обичайното недоволство за многото време, което е трябвало на дамите да се приготвят.

Блис накара Фалъм да се завърти, за да се увери, че полата ще се задържи на мястото си над нейните момчешки бедра и хълбоци, и каза:

— Фалъм, тази пола е много хубава. Харесва ли ти?

Хлапето се втренчи в едно огледало и отвърна:

— Да. Само че няма ли да ми бъде студено без нищо нагоре? — и плъзна длани по голия си гръден кош.

— Мисля, че не. На този свят е доста топло.

— Ти обаче си облякла.

— Да. Така се ходи на моя свят. Слушай, Фалъм, по време на вечерята и след нея ще бъдем заедно със страшно много алфианци. Мислиш ли, че ще можеш да издържиш?